Аксесоарите правят безконтактното плащане по-разпространено

Б езконтактното плащане в търговските обекти навлиза скоростно в живота на българските потребители. Предимствата са ясни и за двете страни – клиент и търговец: несравнимо по-бързо, лесно и сигурно за извършване плащане, особено за покупки до 25 лева, за които не се изисква и въвеждане на ПИН код.

Веднъж изпробвали го, потребителите започват да го предпочита като начин за разплащане, а за търговците намаляването на опашките, благодарение на бързината на разплащане, е също несравним плюс.

България, разбира се, далеч не може да се мери с мащабни пазари като Азия и САЩ, които са едни от най-масовите ползватели на този тип услуги.

Най-разпространено безконтактното плащане е в Северна Америка – това е пазарът, в който този вид разплащане доминира, предимно благодарение на все по-мащабното въвеждане на апликациите за разплащане и навлизането на изкуствения интелект в различни сфери от живота. През 2016 година в САЩ 232 милиона души са имали смартфони, а 16.5% от тях са ги използвали за извършване на безконтактни плащания.

След редица кампании за популяризиране на този вид разплащане, то отбелязва ръст и в азиатско-тихоокеанския регион.

Във Великобритания към април 2017 година има издадени над 108 милиона безконтактни карти, като делът на дебитните е двойно по-голям от кредитните – 72.6 милиона и 35.8 милиона съответно. За година на Острова е отбелязан ръст от над 20% в издаването на такъв тип карти за разплащане.

Логично, и средствата, похарчени с безконтактни карти за плащане във Великобритания, също нарастват главоломно – със 147.6% спрямо предходната година, до 3.913 милиона лири. Статистиките на месечна база също са впечатляващи – извършените трансакции са над 416 милиона за месец, като средната сума, харчена от британците с безконтактни карти, възлиза на 9.68 лири.

Иновациите в безконтактното плащане също се развиват бързо – на много пазари вече са налични различни и новаторски форми за безконтактно плащане, като телефони, часовници или различни видове бижута (гривни, например). Това прави безконтактното плащане още по-лесно за извършване дори и за минимални плащания, като покупки до определена сума, купуване на билети за транспорт, или пък тол или паркинг такси.

Разбира се, мобилните услуги в сферата на безконтактното плащане също не отстъпват по иновации – Apple вече пусна своята услуга Pay на няколко континента и страни – САЩ, Канада, Австралия, а скоро и в Китай, Хонг Конг, Сингапур и Испания. Google и Samsung също наваксват и започват да предлагат подобни услуги на клиентите си.

През 2016-та година MasterCard пък стартира партньорство с швейцарската фирма WISeKey, която, най-общо казано, се грижи за обработването на лични данни и сигурността им онлайн. Двата гиганта започнаха да предлагат услуги за безконтактно плащане, извършвано посредством луксозни часовници и бижута, така че клиентите им да могат да носят любимия си аксесоар и да го използват като карта за плащане.

Безконтактното плащане започва да става любимо и на потребителите и в Европа - статистиките сочат, че 53% от всички карти през 2015 година са били безконтактни. Последните данни от Visa Europe пък разкриват, че в момента на Стария континент има над 130 милиона безконтактни карти и над 3 милиона безконтактни терминала. До 2020 година пък всички ПОС терминали в Европа задължително трябва да бъдат безконтактни. В Източна Европа услугата също набира скорост – през 2015-та година в Чехия 77% от плащанията в търговски обекти, извършени с MasterCard, са били безконтактни. В Полша тези плащания са били 55%, в Унгария – 40%, а в Словакия – 38%.

Две години по-късно обемът на безконтактните плащания със сигурност е нараснал много, а за това несъмнено допринасят и иновативните аксесоарите за плащане, които идват със своя микро карта, имат свой ПИН-код, свой лимит за конкретен период от време (ден, седмица, месец) и всяко плащане с нея носи съответните точки за лоялност.

Другото удобство е, че те могат да бъдат използвани и за теглене на пари на безконтактни банкомати – разбира се, с въвеждане на ПИН-код, но несравнимо по-удобно от стандартната карта (която обикновено стои в портфейла).