П о-малко от година след нападенията над Хирошима и Нагасаки и края на Втората световна война САЩ започва нова програма по ядрени опити на Маршаловите острови.
В периода между 1946 и 1958г. американците тестват общо 67 атомни оръжия на архипелага, който тогава е все още под тяхно влияние.
60г. по-късно едно независимо изследване ни припомня, че следите от тези ядрени опити съвсем не са заличени.
Океанското дъно, почвата, както и атоли като Бикини и Енеуетак излъчват радиация, чиито нива са много по-високи от позволените. В отделни райони радиоактивността е по-висока от тази във Фукушима и Чернобил.
„До този момент не е имало подобно независимо изследване, което да измери нивата на радиоактивно замърсяване и неговите последици”, споделя Моника Роуко, бивш заместник-директор на центъра за ядрени изследвания към университета в Колумбия, САЩ.
„Местните жители на островите нямаха доверие в досегашните проучвания, провеждани предимно от правителствени учени и военни”, споделя Роуко.
Учените от Проекта К=1, анализирал радиоактивността от 2015 до 2018г., от който е част и Руоко, имали възможността да следят нивата на гама лъчението, както и на отделни радиоактивни елементи като плутоний-238, америций-241, цезий-137.
Данните за анализите са взимани от почвите, от океанското дъно, както и от различни растения, събрани от островите и атолите, подлагани на ядрени учения и понесли пораженията от радиоактивните дъждове.
Основните цели за ядрените опити на САЩ през периода 1946-1958г. са били два атола, разположени в северната част на архипелага – Бикини и Енеуетак.
Въпреки че 67-те бомби, които американците изпитват на Маршаловите острови, възлизат на едва 6% от всичките ядрени опити на САЩ, те са били едни от най-мощните, отделяйки общо 108,5 мегатона енергия, еквивалентна на тази, която се отделя от 1 млн. тона тротил (познат още като тринитротолуен и ТНТ).
Авторите на новото проучване насочват вниманието си и към острови, на които не е имало ядрени опити, но въпреки това те са били залети от радиоактивните дъждове.
Някои от тях – Ронгелап и Утирик, се намират на цели 600км от местата, на които САЩ са правили ядрените си опити.
По отношение на измереното гама лъчение, най-високи нива са измерени на островите Бикини и Наен. И в двата случая на места измерванията надвишават 5 милисиверта (мерна единица, която показва количеството, поета радиация от живата материя).
За сравнение, количеството радиация, което натурално един човек поема на година е около 2,4 милисиверта.
Учените откриват най-тревожните данни в почвата.
Освен плутоний-238 те откриват още четири радиоактивни изотопа и то в нива, които надвишават десетки пъти очертаните като допустими.
Макар и случаите с рязко високи нива на определени радиоактивни вещества да са строго локални, те все пак превишават тези, измерени в регионите край Чернобил десет години след голямата авария.
През 2018г. експертите от К=1 събират няколко стотици килограма кокос и панданус, едни от най-консумираните продукти на островите, за да измерят нивата на радиация в тях.
В тях откриват наличието на радиоактивния цезий-137.
„Това вещество е много лесно разтворимо, пропива бързо в почвата и оттам се настанява в корените на растенията”, обяснява Роуко.
След ядрения инцидент във Фукушима японските власти определят максимално позволено количество на цезий-137, което да се съдържа в продаваните плодове на пазара, от 600 Bq/kg (Bq – бекерел, единица за измерване на радиоактивност).
В някои от кокосите и пандануса измерените нива на цезий-137 са над 3700 Bq/kg.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!