27 февруари – запален е Райхстагът

Н а 27 февруари 1870 г. е учредена Българската екзархия. Това се случва с ферман от султан Абдул Азис. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.

Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран

видинският митрополит Антим I.

На 21 януари 1945 г., в катедралната църква „Света София“ в столицата Народно-църковен събор избира Софийския митрополит Стефан за – както се оказва впоследствие – последен Български екзарх. Той е принуден от атеистичния комунистически режим да подаде оставка на 6 септември 1948 г.

На 10 май 1953 г. свиканият църковен събор прокламира издигането на Българската екзархия в Българска патриаршия. За патриарх е избран пловдивският митрополит Кирил, а след неговата смърт през 1971 г. – ловчанският митрополит Максим.

Пожар в Райхстага

На тази дата през 1933 г. вГермания е подпалена сградата на Райхстага – първоначалния парламент на Германската империя. Пожарът избухва около 21:25 ч. и изиграва голяма роля за укрепването на властта на нацистите в германия. Въпреки усилията на пожарникарите сградата е обхваната от пламъци. Пожарът е потушен около 23:30 ч., но

пленарната зала е напълно унищожена.

Много бързо на мястото на пожара пристигат висши функционери на НСДАП – Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс и Адолф Хитлер.

This day in 1933, the Reichstag building, home of the German parliament in Berlin, was destroyed by fire. The Nazis blamed communists for the arson attack.

Dutch Communist Marinus van der Lubbe was tried, convicted and executed for setting fire. #WW2 pic.twitter.com/MRnGEzYQlL

— WWII Pictures (@WWIIpix) February 27, 2021

В близост до Райхстага е заловен полугол 24-годишният нидерландски комунист Маринус Ван дер Любе. Той веднага признава, че е действал сам с намерението това да послужи за знак за всеобщо въстание. Според признанията му той счупва прозорец, влиза в сградата и, използвайки подпалки и ризата си, запалва огън.

Хитлер и Гьоринг заявяват, че това е заговор на комунистите. Събитието е използвано от режима на Хитлер, който става канцлер само месец по-рано, за да въведе диктаторски мерки в Германия: обявява извънредно положение и приканва президента Паул фон Хинденбург да подпише декрет, с който да отмени редица граждански права, залегнали във Ваймарската конституция.

По палежа на Райхстага през септември–декември същата година в Лайпциг е проведен съдебен процес, останал в историята като

Лайпцигски процес.

Подпалвачът Маринус Ван дер Любе получава смъртна присъда от съда в Лайпциг и е екзекутиран.

По обвинения за съучастничество в подпалването на пожара са арестувани също германецът Ернст Торглер – лидер на парламентарната група на КПГ, и трима българи, дейци на Коминтерна – Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов. Със защитната си реч, произнесена на немски език, Георги Димитров обръща хода на процеса (36 пъти му е взимана думата, 5 пъти е изгонван от залата). Четириматата комунисти са оправдани на Лайпцигския процес. Торглер е изпратен в концлагер, но през 1934 г. дава обещание повече да не се занимава с политика и е освободен през 1935 г. Изключен е от КПГ. Българите получават политическо убежище в СССР и заминават за Москва.

Още събития на 27 февруари:

• 1902 г. – роден е американският писател Джон Стайнбек („За мишките и хората“, „На изток от рая“)
• 1932 г. – родена е британската филмова звезда Елизабет Тейлър („Клеопатра“, „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“)

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase