21.02: Династия Романови и Комунистическия манифест

Н а 21 февруари 1613 г. Михаил Романов става цар на Русия и слага началото на династията Романови – последната царска династия в Русия. Управлението му слага край на Смутното време и възстановява стабилността на страната.

Ингерийската и полско-московската война са прекратени съответно през 1617 и 1618 г., като руската независимост е потвърдена за сметка на териториални загуби на запад. Полският крал Владислав IV Васа най-накрая се съгласява да се откаже официално от претенциите си за руския трон с Договора от Поляновка през 1634 г.

21 Feb 1613: Mikhail Romanov, or Michael I of Russia, becomes the first #Russian Tsar of the House of #Romanov after the Zemsky Sobor elects him. The Romanov's ruled over Russia until March 15, 1917 when Tsar Nicholas II was forced to #abdicate. #OTD #ad https://t.co/Pnd2xyAkLF pic.twitter.com/X0EKUFTfX3
— Today In History (@URDailyHistory) February 21, 2024

На изток казаците правят безпрецедентен напредък в завладяването на Сибир, а руските изследователи достигат Тихия океан (Охотско море) до края на царуването на Михаил.

Комунистическия манифест на Маркс и Енгелс

На тази дата през 1848 г. е публикуван Комунистическия манифест на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Той е смятан за едно от най-значимите политически произведения. В предговор към немското издание на Манифеста от 1883 г. Енгелс заявява, че произведението е дело основно на Маркс. Произведение, в което Маркс изказва твърдения относно Втория Райх и възможността от евентуална война на народите.

A Thread 👇🏻#OnThisDay (21 Feb), 1848 the first edition of the Communist Manifesto was published making it the 175th year of publication.

The Manifesto remains one of the world's most influential political documents. #RedBooksDay #RedBooksDay2023 pic.twitter.com/xKcDuxYdxe
— The International Magazine (@TheIntlMagz) February 21, 2023

Черновата на Манифеста, както и личното копие на Маркс на първия том на Капиталът, са включени в регистъра на ЮНЕСКО „Световна памет“, като „две от най-важните публикации на XIX век, имащи огромно влияние и до днес“. Записката в регистъра отбелязва, че тези творби са имали изключително значение за развитието на социалистическите, комунистическите и други революционни движения през XIX и XX в., като, в частност, доктрината на марксизма е била основно вдъхновение за освободителните движения в много страни в Африка, Азия и Латинска Америка. В същото време, записката отбелязва и факта, че произведенията на Маркс и Енгелс са били тълкувани и използвани по начин, който „да оправдае репресиите и абсолютния контрол от страна на държавата върху гражданите“.

Бенджамин Дизраели

На 21 февруари 1874 г. Бенджамин Дизраели наследява Уилям Гладстоун като министър-председател на Великобритания. Особена важност по време на правителството на Дизраели добива Източният въпрос.

‘I’m the blank page betw the Old & New Testaments’ joked the great PM & novelist Benjamin Disraeli, Ist outsider, ethnic & social, to rule Britain who died otd 1881.

This is just an excuse to tweet this amazing photograph of Dizzy who was clearly a huge influence on Bob Dylan pic.twitter.com/KnLllFeSTV
— S Sebag Montefiore (@simonmontefiore) April 19, 2023

Разгърналата се в тази връзка борба между Великите сили в много отношения определя отношенията на Великобритания с водещите европейски държави и преди всичко с Русия. Източният въпрос възниква във връзка с това, че през XIX в. икономическото, социалното и културното развитие на поробените от Османската империя народи от Балканския полуостров достига такова равнище, че те

започват да вдигат въоръжени въстания против османското господство.

Бенджамин Дизраели се стреми да затвърди влиянието на Великобритания в Османската империя и на Проливите. Политиката на неговото правителство е да защитава целостта на империята и да се обявява срещу националноосвободителните движения на балканските народи. Ето защо, въпреки пламенните призиви на Уилям Гладстон в защита на българите, той омаловажава жестокостите на турците при потушаването на Априлското въстание през 1876 г.

Малкълм Екс

През 1965 г. на този ден е убит Малкълм Екс - афроамериканец мюсюлманин, борец за правата на афроамериканците в САЩ през 1950-те и 1960-те години, сред най-известните и най-гласовитите членове на организацията „Нация на исляма“. През 1945 г. започва да обира богати бели семейства в Бостън. Заловен е и е осъден на 10 години затвор. След излизането си от затвора се прекръства от Малкълм Литъл на Малкълм Екс, за да означи според неговите думи, че е бивш роб. През 1953 г. ФБР му отваря досие след като той заявява, че е комунист.

"If you're not careful, the newspapers will have you hating the people who are being oppressed, and loving the people who are doing the oppressing." #MalcolmX was assassinated on #ThisDayinHistory 1965. pic.twitter.com/2hzDXN17qG
— HISTORY (@HISTORY) February 21, 2018

Неговата популярност постепенно нараства. Той не винаги се съгласява с инициативите и методите на Мартин Лутър Кинг. Така например осъжда похода във Вашингтон през 1963 г. Той популяризира сунитския ислям сред чернокожите и вдъхновява боксьора Касиус Клей да приеме исляма и да приеме името Мохамед Али през 1964 г.

На 21 февруари 1965 г. докато произнася реч в зала в Манхатън е застрелян от 3-ма души от аудиторията, членове на „Нация на исляма“, които успяват да го прострелят 16 пъти.

Още събития на 21 февруари:

1972 г. – Ричард Никсън става първият американски президент, който посещава Китай, нормализирайки отношенията между двете държави в среща с китайския лидер Мао Дзедунг в Пекин
1946 г. – роден е британският актьор Алън Рикман („Робин Худ: Принцът на разбойниците“, „Разум и чувства“, „Распутин“, „Наистина любов“, филмите за Хари Потър)
1960 г. – роден е бившият бъгарски министър-председател Пламен Орешарски
1963 г. – роден е актьорът Уилям Болдуин („Роден на четвърти юли“, „Обратна тяга“)
2014 г. – умира българският актьор Джоко Росич („Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“)