Н а 20 април 1984 г. Христо Проданов става първият български алпинист, който изкачва връх Еверест, при завръщането си от който, два дни по-късно, загива. Той е първият българин, стъпил на осемхилядник – връх Лхотце (8516 м), през 1981 г., и първият българин, изкачил първенеца на Земята, връх Еверест (8848 м), през 1984 г.
Христо Проданов не само става първият български алпинист, който изкачва Еверест, но успява да достигне върха сам – едва четвъртият алпинист в историята с такова постижение. При това без кислороден апарат. И то по най-трудния и дълъг път – западния склон, наричан още „Жестокия път”.
Българинът изкачва върха от базовия лагер за 33 дни – рекорд за този маршрут.
20.04.1984 г. - Христо Проданов става първият български алпинист, който изкачва връх Еверест, два дни по-късно той загива.
— Човек на име Уве (@mihaylov_iliya) April 20, 2024
Видео: @bnt_bg pic.twitter.com/xzBfjgnRbE
Tой е и алпинистът, преодолял най-голяма денивелация за един ден. И освен всичко гореизброено, Христо Проданов е и първият човек, изкачил Еверест още през април – твърде рано за обичайните атаки на върха.
Изтощителното изкачване към върха е продължило повече от 12 часа. На самия връх българинът остава дълго – 33 минути. На колегите си в базовия лагер съобщава по радиостанцията, че на върха няма нищо – само една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Взима малко парченце от знамето и започва слизането по същия маршрут.
След около два часа и половина радиостанцията отново изпуква и Христо Проданов съобщава, че търси място да нощува.
В района има буря, а температурата е под -40 градуса. Мястото, наречено „Зоната на смъртта”, е на около 8600 - 8700 метра надморска височина.
82 години от рождението на българския алпинист Христо Проданов (1943 – 1984).
— Човек на име Уве (@mihaylov_iliya) February 24, 2025
Откъс от документалния филм "Мечтата Еверест", 2014 г., сценарий: Благовеста Такова, режисьор: Николай Стоянов, редактор: Татяна Кръстева, оператори: Огнян Колчаков и др.
Видео: https://t.co/FxDXbboKl4 pic.twitter.com/94t6G3Ykzk
На следващия ден, 21 април, атмосферните условия се влошават, а Проданов вече трети ден е без кислородна бутилка на височина над 8 000 метра, без палатка и без спален чувал. Последното му обаждане по радиостанцията е в 19:45 ч. на 21 април.
Въпреки че още сутринта към предполагаемото местоположение на Христо Проданов са тръгнали спасителни екипи от български алпинисти и шерпи, те така и не успяват да открият колегата си. Людмил Янков се оказва най-близо до Проданов и дори открива раницата му, но не и самия Христо.
Людмата, както го наричат близките, изминава за рекордно кратко време денивелация от 1330 метра в „Зоната на смъртта“ под Покрива на света и стига най-близко до загиващия Проданов. За съжаление открива единствено раницата и стъпките му в снега.
„На Еверест смърт няма, има само сливане с мечтата”, това казва Людмил за съдбата на Христо, който остава в световната история на алпинизма.
Христо Проданов не успява да се завърне от върха и завинаги остава на Еверест. Посмъртно е награден с орден „Герой на Народна Република България”.
- Оливър Кромуел
На тази дата през 1653 г. Оливър Кромуел разпуска парламента на Англия. Оливър Кромуел е водач на Английската революция, виден английски военачалник, генерал, антироялист и държавник. От 1653 до 1658 г. е лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия.
I Corinthians 3:18-20
— Giovanni "Johnny" Cirucci (@Johnny_Cirucci) April 17, 2025
“I could not, riding out alone about my business, but smile out to God in praises, in assurance of victory because God would, by things that are not, bring to naught things that are.”
—Oliver Cromwell before the Battle of Naseby, 1645. pic.twitter.com/ZvI9G3WnSa
Вече, взел властта в свои ръце (получава новата титла „лорд-протектор“), Кромуел започва да въвежда строг порядък, започнал с установяването на своя диктатура. По време на своето управление Оливър Кромуел сключва мир с Дания, Швеция, Холандия, Франция и Португалия. Продължава да воюва със старите врагове на Англия – Испания.
- Априлското въстание
Априлското въстание на българите срещу османското робство избухва преждевременно на 20 април 1876 г. в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция.
Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание от страна на всички Велики сили на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост.
Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българския народ дотогава. Отказът на османското правителство да осъществи решенията на Цариградската конференция води до обявяването на единадесетата Руско-турска война, довела до Освобождението на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то до голяма степен дава световен отзвук българския национален въпрос, разрешен с Руско-турската освободителна война.
- Адолф Хитлер
На 20 април 1889 г. е родена една от най-мрачните личности в историята на човечеството – Адолф Хитлер – германски политик, райхсканцлер от 1933 г., райхспрезидент и от 1934 г. до 1945 г. – фюрер и едноличен ръководител на Третия германски райх; лидер на Националсоциалистическата германска работническа партия.
Семейството на Хитлер произхожда от областта Валдфиртел в северната част на Австрия. Неговият баща, Алоис Хитлер (1837-1903), е роден извънбрачно и до тридесет и деветата си година носи фамилията на майка си, Мария Анна Шикългрубер (1796-1847). Поради това в свидетелството за раждане на Алоис не е посочен баща, което предизвиква спорове за произхода му. През 1843 г. Мария Шикългрубер се омъжва за Йохан Георг Хидлер (1792-1857). През 1876 г. Алоис приема фамилното име на своя доведен баща Йохан Георг Хидлер. Името се изписва като Hiedler, Hüttler, Huettler или Hitler, като последната форма вероятно е фиксирана в документите от някой чиновник.
School photo from 1899 shows a young Adolf Hitler. pic.twitter.com/l2plsmXGBt
— Morbid Knowledge (@Morbidful) January 2, 2024
На 20 април 1889 г., късно следобед в малкото градче Браунау до реката на Ин (в тогавашна Австро-Унгария), на митническия чиновник Алоис и неговата трета съпруга Клара Хитлер се ражда още един син (6:30 ч.), когото два дни по-късно (на втория ден от Великден, събота) кръщават Адолф Хитлер. Той е четвъртото от шестте деца в семейството.
Хитлер е смятан за добър, интелигентен ученик.
През 1897 г. семейството се премества в Ламбах. Там Адолф Хитлер учи в католическо училище, разположено в бенедиктински манастир от XI в. На няколко места по стените на сградата са изобразени орнаменти, съдържащи свастики. През 1898 г. Алоис Хитлер отново премества семейството си в Леондинг, където се установява трайно. По-малкият брат на Адолф, Едмунд Хитлер, умира от дребна шарка на 2 февруари 1900 г. Това събитие се отразява силно на Адолф Хитлер, който от самоуверен и добър ученик се превръща в затворено и необщително момче, което непрекъснато е в конфликт с баща си и учителите си.
Хитлер остава близък с майка си, но отношенията му с консервативния и авторитарен баща са лоши. Алоис често го бие, особено след неуспешния му фермерски опит. Той иска Адолф да стане митнически чиновник, като самия него и това се превръща в непрестанен източник на конфликти между двамата. Въпреки желанието на сина да учи в класическа гимназия и да стане художник, през септември 1900 г. баща му го изпраща в техническо училище в Линц. Където на два пъти не успява да премине в следващия клас поради нисък успех.
Младият Хитлер отрано се увлича по германския национализъм,
като той го вижда и като средство за съпротива срещу баща си, който с гордост е служил на австрийското правителство. В отхвърлянето си на Хабсбургската монархия, към която бащата непрекъснато демонстрира лоялност, Хитлер и неговите приятели демонстративно използват германския поздрав „Хайл“ и пеят германския химн, вместо австро-унгарския.
Още събития на 20 април:
- 1949 г. – родена е актрисата Джесика Ланг („Ах, този джаз“, „Нос страх“)
- 1972 г. – родена е Кармен Електра
- 1912 г. – умира писателят Брам Стокър („Дракула“)
- 2018 г. – умира шведският диджей Авичи
- Международен ден на свободния печат. Обявен е през 1991 г. от организацията „Репортери без граница“
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
