П рез 1972 г. в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново е открит гробът на висш аристократ от Второто българско царство. Въпреки нестихналите и до днес научни спорове (дали тялото принадлежи на цар Калоян, севостократор Калоян или цар Каломан), мощите биват пренесени с държавни почести до реставрираната църква „Свети Четиридесет мъченици“. На 19 април 2007 г. българският цар Калоян е тържествено погребан с държавни почести.
Кой е той?
Калоян е цар на България от 1197 до 1207 г. от династията Асеневци. Той е най-малкият брат на българските царе Иван Асен I и Теодор Петър.С цел да получи императорска титла от Светия престол, той влиза в кореспонденция с папа Инокентий III. Изпратен е кардинал Лъв, който коронясва Калоян за rex Bulgarorum et Blachorum, правейки го единствения български владетел с католическата титла крал.
Калоян се провъзгласява за български отмъстител, приемайки прозвището Ромеоубиец по аналогия с Василий II Българоубиец. През 1201 г.започва военни действия срещу Византия, нахлувайки в Тракия. Бързо бива превзета силната тракийска крепост Констанция (дн. Симеоновград). След това Калоян насочва армията си към Варна, последното владение на Византия северно от Стара планина. Тя е защитавана от голям гарнизон западни наемници. Българските войски обсаждат града и на третия ден (24 март 1201 г.) след щурм овладяват крепостните стени и нахлуват в него.
Защитниците и управителите на Варна са вързани и хвърлени в рова на крепостните стени, като са засипани с пръст от българите. След като са погребани живи по този начин, Калоян си спечелва прозвището Ромеоубиец. В края на 1201 г. започват преговори за мир и той бива подписан през 1202 г. По силата на този договор на Калоян е признато правото да владее земите северно от Стара планина, но Византия категорично отказва да му признае царската титла.
Крал
Още в края на 1199 г. Калоян получава писмо от папа Инокентий III, който се надява да присъедини България към лоното на Римокатолическата църква. По това време българският владетел води и преговори с Византия за признаване на царската му титла. Уверявайки се, че император Алексий III Ангел няма да удовлетвори исканията му, Калоян отговаря на папското писмо след около три години, като настоява за царска корона (а не кралска) и самостоятелна църква. През 1203 г. Калоян настоява пред Рим не само за царска корона, но и за патриаршеска титла на търновския архиепископ.
През есента на 1204 г. кардинал Лъв потегля за България, но бива задържан от маджарския крал Имре (Емерих), който заявява, че ще пропусне кардинала само ако получи областите Белград и Браничево. Папата обаче му припомня, че Калоян ще бъде коронясан „не върху чужда, а върху собствена земя“ и го заплашва с отлъчване от църквата, ако не освободи пратеника му.
На 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристига в Търново. На 7 ноември той миропомазва архиепископ Василий за примас на Българската църква, а на следващия ден – 8 ноември 1204 г. – от името на папа Инокентий III провъзгласява Калоян за крал и му връчва корона и скиптър. Папската благословия и коронация придават голям авторитет на българския владетел в цяла Европа.
- Сватбата на Стефан Душан и Елена Българска
През 1331 г. почти едновременно са свалени в Сърбия Стефан Дечански, а в България – племенникът му Иван-Стефан. Новите им владетели, съответно Стефан Душан и Иван-Александър се споразумяват за съюз срещу общия си враг – Византия (1332 г.), чийто император Андроник III e бил съюзник на доскорошния български цар Михаил III Шишман във войната му със сърбите, но и съперник с него за контрола над тракийските градове и тези по Черноморието.
Част от договореностите по мира е и изпращането в Сърбия на българските принцеси Теодора и Елена Срацимир и женитбата на втората за краля. Сватбата между Елена и крал Стефан Душан е отпразнувана на 19 април (Великден) 1332 г. Така Елена става поредната българка, коронована за сръбска кралица, а след провъзгласяването на Душан за цар през 1346 г. – и за първа царица на Сърбия.
Раждането на престолонаследник увеличава престижа на Елена в сръбския двор, както и влиянието ѝ над мъжа ѝ и тя си служи с това за да облагодетелства роднините си. Брат ѝ Йоан Комнин Асен става най-известният и мощен феодал в Душановото царство, носител на титлата деспот и сръбски наместник в Южна Албания около градовете Валона, Канина и Берат. Нейното царуване се отразява благотворно и върху българо-сръбските отношения.
През 1347 г. цар Стефан Душан, царица Елена Срацимир и принц Стефан Урош посещават полуостров Света гора (Атон) и Елена остава в историята и като първата жена, посетила светилището. Освен това, през 1350 г. тя става гражданка на Венеция.
- Пиер Кюри
На тази дата през 1906 г. при нелепи обстоятелства умира нобеловият лауреат Пиер Кюри. Пресичайки улицата, той се подхлъзва и попада под конски впряг. При нелепите обстоятелства смъртта настъпва мигновено.
Le 19 avril 1906, devant le 2 rue dauphine à Paris, Pierre Curie mourut à l'âge de 46 ans. Non pas des suites de radiations comme sa célèbre femme et comme on le croit souvent, mais renversé par un fiacre un jour de pluie. Il glissa sur le macadam mouillé et tomba sous le cheval. pic.twitter.com/87JkRWge3P
— TU SAIS PAS QUOI ?! (@tuCpakoa) April 19, 2021
Пиер Кюри е френски физик, един от първите изследователи на явлението радиоактивност, член на Френската академия на науките, лауреат на Нобелова награда за физика през 1903 г.
През 1895 г. Пиер Кюри се жени за полската студентка Мария Склодовска и от 1897 г. двамата започват съвместни изследвания върху явлението радиоактивност. През 1903 г. семейство Кюри са удостоени с Нобелова награда за физика „за съвместни изследвания върху явлението радиоактивност“, открито от Анри Бекерел.
През 1995 г. неговият прах, заедно с праха на съпругата му, са погребани с почести в Пантеона на Париж.
- Казанлъшката гробница
Казанлъшката гробница е зидана кръглокуполна гробница в Казанлък, част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. – началото на III в. пр. Хр. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.
Гробницата е принадлежала на тракийския владетел Ройгос. Открита е случайно на 19 април 1944 г. под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение.
Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха в България, който сега е сред Стоте национални туристически обекта.
- Милен Цветков
Преди 4 години беше убит Милен Цветков. Не, не го уби някакъв надрусан келеш със скъпа кола. Уби го системата. Уби го беззаконието. Уби го типичното българско самочувствие, че зад волана сме безсмъртни и че "на мен няма да ми се случи". Уби го простащината. Бабаитлъкът.… pic.twitter.com/zwCRwGpig8
— Либерал (@liberaledisofia) April 19, 2024
Навръх Великден, 19 април 2020 г. в катастрофа е убил видният един от най-известните български журналисти Милен Цветков. Тежката катастрофа се случва на столичния булевард „Черни връх“ и е причинена от 22-годишния тогава Кристиан Николов.
Докато изчаква на червен светофар автомобилът на Милен Цветков е буквално помлян от колата на Николов, който се е движел с не по-малко от 100 км/ч – два пъти повече от позволената скорост в градска среда.
Милен Цветков умира минути по-късно, непосредствено преди да бъде приет в „Пирогов“. Съдебномедицинската експертиза установява, че Кристиан Николов е имал амфетамин, тетрахидроканабинол, кокаин и лексотан в тялото си по време на катастрофата.
Още събития на 19 април:
- 1770 г. – Във Виена е сключен „символичен брак“ между Мария-Антония и отсъстващия Луи XVI. На церемонията Мария-Антония официално приема името Мария-Антоанета и титлата „Дофина на Франция“
- 2005 г. – Йозеф Рацингер е избран за папа Бенедикт XVI на втория ден от папския конклав.
- 1863 г. – роден е Цветан Радославов – автор на химна на България „Мила Родино“
- 1968 г. – родена е актрисата Ашли Джъд („Жега“, „Целуни момичетата“, „Време да убиваш“)
- 1882 г. – умира Чарлз Дарвин, автор на теорията за еволюцията на видовете
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
