1700 древни замразени вируси дават представа за променящия се климат на планетата

И зследователите са събрали и анализирали геномите на 1705 вида вируси от ледени ядра, взети от ледника Гулия в Тибетското плато. Това откритие предлага 50 пъти повече информация за вируси, отколкото някога е била събирана от ледници в миналото.

Въпреки че това може да звучи като прелюдия към история за потенциален риск от замърсяване от възстановени патогени, в действителност тези вируси предлагат важна информация за климата през цялата история на Земята. Те ни разказват и как вирусите се адаптират към променящите се температури.

Тъй като последиците от изменението на климата стават все по-очевидни в световните екосистеми, учените търсят начини да разберат как Земята се е адаптирала в миналото. Един от начините за това е да се проучи съдържанието на огромни ледени структури, като ледниците, които на практика са гигантски естествени фризери или студени архиви, съдържащи подробни записи на отдавна изгубени екосистеми.

Данните от ледените ядра стават все по-ценни с повишаването на глобалните температури и топенето на ледниците.

1,700 Ancient Viruses From Tibetan Glacier Offer Insight Into The Planet's Changing Climatehttps://t.co/WGdhDTwRp4

— IFLScience (@IFLScience) August 27, 2024

В продължение на десетилетия ледникът Гулия, който се намира в далечния северозапад на Тибетското плато, е сред най-богатите архиви. За да получат достъп до него, учените трябва да се изкачат на 6,1 км в Хималаите - пътуване, което може да се осъществи само с помощта на якове. След като достигнат ледника, от замръзналата среда се пробиват ледени ядра, които съдържат доказателства за далечното минало, необходими на учените за техните изследвания. Това включва древни, отдавна спящи вируси.

Тези вируси не представляват заплаха за човешкото здраве, тъй като вероятно са заразявали други доминиращи микроби, а не животни или хора.

Но интердисциплинарният екип от изследователи, участващи в това последно проучване, установява, че адаптациите на вирусите значително са повлияли на способността на техните гостоприемници да се справят с екстремните условия, наложени от променящите се климатични цикли на Земята.

„Преди тази работа начинът, по който вирусите се свързват с широкомащабните промени в климата на Земята, оставаше до голяма степен неизследван. Ледниковият лед е толкова ценен и често не разполагаме с големите количества материал, необходими за изследване на вируси и микроби“, обяснява в изявление ЖиПинг Жонг, научен сътрудник в Центъра за полярни и климатични изследвания „Бърд“ към Държавния университет в Охайо. 

Слоевете лед, съдържащи се в ядрата, извлечени от Жонг и колегите му, дават невероятен поглед върху поведението на вирусите по време на три периода на застудяване и затопляне през последните 41 000 години.

Сред различните видове новооткрити вируси екипът наблюдава отделна общност, която датира отпреди около 11 500 години. Това е време на значителен климатичен преход, когато планетата преминава от студения последен ледников етап към топлия период на холоцена.

Изследователите смятат, че микробите са реагирали на климатичните промени, настъпили при преминаването на глобалните температури от хладни към топли условия. Въпреки че е твърде рано да са сигурни, Жонг обяснява: „Това поне показва потенциалната връзка между вирусите и климатичните промени“.

Ancient viral genomes preserved in glaciers reveal the history of Earth’s climate – and how viruses adapt to climate change https://t.co/E6lXs19YsL

— The Conversation U.S. (@ConversationUS) August 27, 2024

По-подробното изследване на генетичните подписи на вирусите разкрива също, че макар повечето от тях да са уникални за ледника Гулия, около една четвърт се припокриват с известни организми от други части на света.

„Това означава, че някои от тях потенциално са били пренесени от райони като Близкия изток или дори Арктика“, казва Жонг.  

Разбирането на еволюцията на вирусите по време на интензивните климатични епохи предлага важни сведения, които могат да ни помогнат да предвидим как съвременните вируси могат да реагират на бъдещите екосистеми и да се включат в тях. Същевременно организмите, съдържащи се в ледените ядра, допълват богатата информация, която изследователите могат да научат за древните условия. Чрез намирането и секвенирането на вирусна ДНК учените могат да открият нови загадки и същевременно да направят нови заключения.

Развитието на този вид изследвания може да има ползи, които се простират отвъд тази планета. Усъвършенстването на техниките, използвани при този анализ, може да предложи начини за оценка на живота в космическите среди. То може да подпомогне усилията за откриване на микроби в ледените полета на Марс или под ледената обвивка на други планетни тела.

Но за да бъдат ефективни тук, на Земята, учените трябва да действат бързо. Часовникът, за съжаление, тиктака.

„Оптимист съм по отношение на това, което може да се направи тук, защото ако работим заедно, тези техники имат голям потенциал да ни помогнат да започнем да решаваме голям брой научни проблеми“, добавя Лони Томпсън, съавтор на изследването и професор по науки за земята в щата Охайо.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase