И сторията за най-големия атентат в България започва в ранната привечер на 14 април 1925 г., когато народният представител от Демократическия сговор генерал Константин Георгиев е убит. Погребението е определено за 16 април в 15 ч. в храма „Света Неделя“, където се очакват да присъстват представители на висшия държавен и военен елит – офицери, висши чиновници, част от министрите и Негово величество цар Борис III.
Атентатът е планиран старателно, а главните действащи лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и още един човек, който може би изиграва най-главната роля – Петър Задгорски – клисарят, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества. На 16 април 1925 г. около 15:20 ч. Петър Задгорски дава знак и Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора.
Жертвите са много, трагедията е огромна, а хаос цари навсякъде.
The #deadliest #Terrorists #attacks in #History
— CHAUDHRY IMRAN (@chimran55) October 2, 2021
Sveta Nedelya bombing, #Bulgaria April 16, 1925#Travel #Tourism #visit #USA #UAE #KSA #PaK #IST #NaturePhotography #Earth #Europe #visa #adventuretravel pic.twitter.com/vKx3uaQYbh
По случайност всички членове на правителството се отървават с не толкова тежки наранявания. А главната „мишена“ Цар Борис III изобщо не присъства на опелото, тъй като е на погребение, на убитите по време на опита за атентат срещу него в прохода Арабаконак, извършен два дни по-рано.Така макар министрите и царят да се спасяват, общият брой на загиналите е огромен – 213 души.
Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заговорниците се опитват да ликвидират своя съучастник Петър Задгорски, но той успява да се предаде на полицията и прави пълни самопризнания. Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков, като Янков е убит, докато се отбранява в къщата на свой съучастник, а Минков се самоубива преди да бъде заловен.
Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение, което остава в сила до 24 октомври. По време на военното положение правителството предприема репресивни действия срещу крайната левица, известни като Априлски събития.
- Исак Нютон
На 16 април 1705 г. британската кралица Анна удостоява с рицарско звание Исак Нютон, за заслугите му като магистър Монетния двор. Исак Нютон е физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов. Приносът му в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция и той е „смятан от мнозина за най-великия и най-влиятелен учен, живял някога“.
Нютон е силно религиозен, придържа се към неортодоксални християнски възгледи и освен на научна тема пише текстове и в областта на библейската херменевтика и окултизма. Той отказва да стане свещеник и да получи последно причастие, като вероятно отхвърля догмата за Светата Троица.
HAPPY BIRTHDAY Isaac Newton
— Neil deGrasse Tyson (@neiltyson) December 25, 2018
Born December 25, 1642 (on the Julian Calendar in use at the time in England) who, by the age of 30, would transform civilization, showing that the universe was mathematically knowable and predictable.
Art: Godfrey Kneller (1689) pic.twitter.com/TJwBhSKlyb
През 1703 г. Нютон е избран за председател на Британското кралско научно дружество и за член-кореспондент на Френската академия на науките.
Назначението на Нютон в Монетния двор е направено с цел да му се осигури почетна длъжност и редовен доход,
но той се заема активно с новите си задължения. Той участва в голямата подмяна на монетите в обращение в страната. В хода на подмяната се установява, че 20% от монетите в обращение са фалшифицирани. Според тогавашното законодателство, фалшифицирането на пари се третира като държавна измяна и се наказва със смърт.
Нютон развива активна дейност по преследване на фалшификаторите, като благодарение на усилията му много от тях са осъдени. Той лично събира доказателства, като преоблечен обикаля кръчмите. Кралят му предоставя права на обвинител и той води няколкостотин разпита на свидетели, информатори и заподозрени. Сред най-големите му успехи е осъждането на смърт за фалшификация на Уилям Чалонър, известен гражданин, който преди това го обвинява в съучастие с фалшификаторите.
- Чарли Чаплин
На тази дата през 1889 г. е роден един от най-известните актьори в света – британският комик Чарли Чаплин. Сър Чарлс Спенсър Чаплин е и режисьор, сценарист и композитор, работил през по-голямата част от живота си в САЩ. Чарли Чаплин е най-известният актьор в ранните холивудски филми, а по-късно и забележителен режисьор.
131 years ago today, CHARLIE CHAPLIN was born in London. One of the biggest icons in all of cinema, his speech in THE GREAT DICTATOR (1940) is one of the greatest on film. pic.twitter.com/RP3vowrNYQ
— All The Right Movies' Podcast (@ATRMPodcast) April 16, 2020
Той е създателят на един от най-знаменитите и незабравими образи в нямото кино – на Скитника. Неговата кариера обхваща повече от 75 години, от детството във викторианската епоха до една година преди смъртта му през 1977 г. и е изпълнена с противоречия. Обвиняван е в симпатии към комунистите и влиза в черния списък на Холивуд, а женитбите и връзките му с много по-млади от него жени предизвикват скандали. След започналото разследване на ФБР Чаплин е принуден да напусне Съединените щати и да се установи в Швейцария.
Носител е на два почетни Оскара, през 1929 и 1972 г.,
като част от подновеното признание за работата си. Едни от най-известните му филми, популярни и днес са „Треска за злато“, „Светлините на града“, „Модерни времена“ и „Великият диктатор“, класирани сред едни от най-добрите филми на всички времена. През 1999 г. Американският филмов институт поставя Чарли Чаплин на 10-о място в списъка на 100 най-големи звезди на киното за последните 100 години сред мъжете.
Още събития на 16 април:
- 1927 г. – роден е Йозеф Алоис Ратцингер, папа Бенедикт XVI
- 1940 г. – родена е датската кралица Маргрете II
- 1965 г. – роден е актьорът Мартин Лоурънс („Ченгето в мен“, „Лоши момчета“)
- 1828 г. – умира художникът Франсиско Гоя
- 1850 г. – умира Мари Тюсо, създателка на музея на восъчни статуи в Лондон
- Ден на българската конституция и на юриста