"10 часа усещах мъчителна болка": Мъж оцеля след ухапване от отровна змия

Р афаел Фрейтас обича да ходи на походи и къмпингува недалеч от дома си в Атланта.

Но на 3 юли той е ухапан от отровна змия от вида „меден главоч“ в относителното спокойствие на собствения си заден двор и е настанен в интензивното отделение за три дни, преди да бъде изпратен у дома с инструкции да повдига глезена си в продължение на две седмици.

Риалторът, който не е осигурен, но е започнал втора работа при главен изпълнител, е започнал кампания GoFundMe, за да помогне за болничните сметки от лечението му с противоотрова.

39-годишният Фрейтас наскоро разговаря с Анна Лазарус Каплан от PEOPLE, за да опише подробно преживяването си и да сподели съвети за всеки, който се окаже в подобна ситуация.

Историята на Рафаел:

С приятелката ми Лесли се подготвяхме за партито за 4 юли. Предната вечер бяхме отишли на нощно плуване. Забелязахме, че в басейна има няколко листа, затова излязохме. Никой друг не беше в къщата. Отидохме отстрани, за да вземем мрежата, с която да изгребем листата. Тя отиде пред мен до навеса, а аз останах извън оградата и я чаках да ми подаде оборудването.

В този момент погледнах надолу и просто усетих как този огромен огън преминава в крака ми.

Беше най-ужасната болка в живота ми. Никога не съм усещал нещо подобно. Веднага погледнах надолу - помислих, че съм стъпил на огън или нещо подобно. Попитах: „Защо тук има огън?“

Погледнах надолу и видях две следи от ухапване, две малки точки. От тях течеше кръв, а след това някаква жълта слуз. Стиснах, колкото можах. Осъзнах: „О, боже, това е ухапване от змия.“ Погледнах вляво и видях, че медноглавият се е свил на руло, съскайки към мен с напълно отворена уста.

How I Survived a Venomous Snake Bite in My Own Backyard — Then 10 Hours of 'Excruciating Pain' (Exclusive) https://t.co/G8Ko859vyz

— People (@people) July 30, 2024

Казах си, че трябва да се придвижим бързо и да отидем в спешното отделение. Така че веднага скочих до кухненската мивка и просто пуснах студена вода през нея, докато приятелката ми събираше нещата ни, за да тичаме към Бърза помощ.

Стигаме до Бърза помощ и протоколът за това нещо е толкова объркан: Ако някога ви ухапе змия, отровна змия, протоколът е, че не ви дават веднага противоотрова, защото не винаги е необходима. Трябва да се изчака и да се види колко от отровата е попаднала в тялото ви. И начинът, по който го правят, е да видят докъде се разпространява в рамките на определено време.

Така че прагът за мен, тъй като ме ухапаха по крака, беше коляното. Ако отокът се спуснеше от глезена ми чак до коляното ми, тогава решаваха да ми дадат противоотрова, защото казват, че щом премине коляното и се върне обратно, тя доста бързо стига до жизненоважните органи в сърцето.

Това означаваше, че съм бил в ужасяваща болка в продължение на 10 часа, докато дойде противоотровата.

Преди това ми дадоха две дози морфин, за да ми помогнат с болката. Това не помогна. Приеха ме в интензивното отделение и в крайна сметка ми дадоха Дилаудид, което е много по-силно обезболяващо лекарство, отколкото ви дават в Спешното отделение. 

Бях в интензивното отделение три нощи. На всеки час идваше медицинска сестра, която измерваше коляното ми, за да провери дали е подуто. Вземаха обичайния ми размер на коляното, който е около 14 и половина инча, и просто го сравняваха, за да видят реакциите на противоотровата, дали отокът действително намалява.

Интересното е, че веднага след като получих противоотровата, веднага ми стана лошо и повърнах. Предполагам, че това е страничен ефект, да изкараш цялата тази гадост от организма си. А след това ми дадоха някакви антибиотици, ванкомицин, към които в крайна сметка получих алергична реакция, така че сега рамото, шията и лицето ми са обсипани с уртикария. Устните ми са три пъти по-големи. Беше доста неприятно преживяване. 

Коляното ми всъщност се изду нагоре с два допълнителни сантиметра, два и половина сантиметра. От 14 и половина то стана почти 18 и остана подуто няколко часа след противоотровата. По-късно същата вечер най-накрая достигнах 15 и половина. Бях на 15 и половина в продължение на два дни. И след това на втория ден, малко към края на този ден, на третия ден, тогава коляното ми най-накрая започна да спада.

Нямаше да ме изпишат, докато коляното ми не се овладее. Когато се прибрах вкъщи, то започна да се подобрява. Така че съм благодарен за това. 

Най-страшният момент от цялото изпитание бяха първите пет минути. Първите няколко минути, преди да стигнеш до Бърза помощ, беше да се кача в колата, осъзнавайки, че приятелката ми тегли а... до Бърза помощ, защото в тялото ми има отрова. Това беше някакъв сюрреалистичен момент за мен и мисля, че имаше част от секундата, в която си помислих: „Боже мой, така ще си отида. Това е ухапване от змия. Иди си.“

Ходим на къмпинг всяка година. Срещали сме отровни змии в гората. Наоколо има много гори [в Атланта]. Много паркове, особено в планините на Северна Джорджия, са красиви. Склонни сме да излизаме там почти всеки втори уикенд, да ходим на поход или да удължаваме дните, в които ходим на къмпинг. Виждали сме памучни муцуни. Виждали сме най-различни неща. Но аз дори не видях този човек да идва.

Идваше от другата страна на оградата и когато приятелката ми влезе в района на оборудването за басейна, предполагам, че го е изплашило. Той излезе под оградата и ме видя да стоя там и така ме ухапа, иначе щях да го видя. Искам да кажа, че щях да го видя.

Когато погледнах надолу, казах на Лесли: „Това е медна глава. Господине, трябва да тръгваме.“ В този момент сърцето ми се сви. Когато видях рисунката, нещо като оранжево, горящо-оранжево и малко кафяво с формата на пясъчен часовник или с рисунката на целувките на Hershey's Kisses на гърба му, разбрах, че е медна глава, когато това нещо беше отворило устата си.

Започнах да ходя с бастун, така че сега се придвижвам малко по-лесно. Все още не мога да го натоварвам напълно.

Все още нямам 100% подвижност на глезена си, но определено се подобрява.

След като си бях вкъщи в продължение на две седмици, най-накрая се върнах на работа в понеделник, 22 юли. Бих казал, че съм на 95% по-добре. Сега ходя, с малко куцане, без никаква помощ от бастун или проходилка. Глезенът ми все още е малко подут, но не достатъчно, за да ме възпрепятства по някакъв начин.

Тази седмица имам контролна среща със специалиста по инфекциозни болести, който ме прегледа в интензивното отделение, за да провери глезена ми. Не съм сигурна дали ще имам някакви дългосрочни проблеми. Засега наистина се съсредоточавам върху това да се справям с подуването колкото е възможно повече и се опитвам да не се притеснявам за неща, които са извън моя контрол.

Хората трябва да са наясно, особено тук, в Джорджия. Искам да кажа, че има медни глави навсякъде, наистина. Но интересното при тях е, че са нощни, за което не знаех, и наистина не искат да те ухапят. Те са доста уплашени същества. Затова имам чувството, че или аз съм се приближил твърде близо до него, или той се е приближил много близо до мен и това го е изплашило, когато е излязъл изпод оградата.

Тези момчета ще те ухапят веднъж, за да те държат настрана, и това е всичко. Не продължават да те преследват, какъвто беше този случай. 

Бъдете нащрек, ако ще излизате в гората, въпреки че това се случи в задния ми двор. Наистина съм благодарна, че знаех какъв вид змия е, за да мога да предам това на хората в болницата, така че да знаят с какво си имат работа.

Ако не знаех какъв вид е змията, процесът можеше да отнеме малко повече време. И кой знае какъв щеше да е резултатът.

Бих казал само, че трябва да сте наясно със заобикалящата ви среда. Просто знайте, че ако ще къмпингувате, се уверете, че знаете къде са местните болници, ако ще сте в гората. Това е нещо, което никога не сме правили в миналото, но можете да се обзаложите, че ще започнем. Бъдете запознати с това какво има там. Това може да спаси живота ви.

*Заглавната снимка е илюстративна!

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase