Н а 1 април 1924 г. германският диктатор Адолф Хитлер е осъден на четири години затвор за участие в Бирения пуч. На осми ноември 1923 с помощта на генерал Лудендорф, Хитлер организира Бирения пуч, което става по време на събранието на баварското правителство, начело с Густаф фон Кар в бирарията „Бюргербройкелер“. Силно превъзбуден, Хитлер се качва на масата и стреляйки в тавана, обявява революцията: „Утре Германия ще има национално правителство или ще бъдем мъртви!“.
Тъй като не получава подкрепа от лидерите на партията, за създаването на ново правителство с канцлер Хитлер и главнокомандващ на армията Лудендорф, на следващия ден нацистите (някои от които въоръжени) маршируват по улиците на Мюнхен към военното министерство. Но кордон от полицаи, преградил „Одеонплац“ открива огън и първите редици на маршируващите бързо се разпръсват.
Убити са 4 полицаи и 15 демонстранти.
Както и случаен минувач. Хитлер успява да избяга, намирайки подслон в Уфинг, скрива се в къщата на Ернст Ханфщенгъл на езерото Щафелзее. Той е арестуван там на 11 ноември. NSDAP, която вече е забранена в девет германски провинции, също е забранена в Бавария и в цялата страна на 23 ноември. Пучът се проваля.
Hitler stares out of his prison cell after the failed Beer hall putsch (1923) pic.twitter.com/nC8fEnJb3r
— HistoryRecap (@HistoricalWWII) August 10, 2024
На 26 февруари 1924 г. срещу Хитлер започва съдебен процес с обвинение в държавна измяна. Съдията Георг Найтхард познава подсъдимия от по-рано. Той го е съдил за подстрекателство, когато веднъж кафявите ризи с ръкопашен бой разтурват сбирка на комунисти. Съдията е благосклонно разположен към лидера на нацистите и те очакват, както първия път, сравнително лека присъда.
Адолф Хитлер се възползва от всичко това и се опитва да превърне процеса си в пропаганден триумф. За тази цел той се защитава сам и по блестящ начин използва красноречието си.
Поема пълната вина за организирането на пуча.
Хитлер си позволява смело да говори за наближаването на деня, в който тълпите от улицата със своите знамена с пречупени кръстове ще се слеят с тези, които стреляха по тях. Групите ще нараснат в батальони, батальоните в полкове, полковете в дивизии, заканва се той.
Хитлер отхвърля обвинението в държавна измяна и заявява, че „ноемврийските престъпници“ от 1918 г. са истинските предатели. В крайна сметка той е осъден. Освен това съдът отказва експулсирането му като чужденец, извършил престъпление, което е задължително по Закона за защита на републиката, тъй като той имал „почтен ум“, мислел и се чувствал германец и бил доброволен войник в немската армия в продължение на четири години и половина, а също така и ранен на фронта. Както възможността за условно освобождаване, така и отказът от експулсиране явно противоречат на действащите закони, които предвиждат смъртно наказание за подобни престъпления.
От присъдата си Хитлер излежава само девет месеца.
Той се радва на множество привилегии и големи удобства по време на затвора в отделно крило на затвора Ландсберг ам Лех. Той има близък контакт с други осъдени и му е позволено да приема повече посетители, отколкото било обичайно в затворническата практика до този момент (списъкът с посетители на Хитлер показва 330 души). Хитлер е освободен на 20 декември 1924 г. след по-малко от девет месеца затвор за предполагаемо „добро поведение“.
- Иран става ислямска република
На тази дата през 1979 г. Иран официално става ислямска република. Оттогава страната претърпява значителни политически, социални и икономически промени. Създаването на Ислямска република Иран доведе до преструктуриране на политическата ѝ система с аятолах Хомейни като върховен лидер. Външните отношения на Иран са оформени от войната между Иран и Ирак (1980–1988), продължаващото напрежение със САЩ и ядрената му програма, която е спорна точка в международната дипломация.
People often underestimate just how bloody the cursed 1979 revolution in Iran was.
— 𝗡𝗶𝗼𝗵 𝗕𝗲𝗿𝗴 ♛ ✡︎ (@NiohBerg) May 8, 2024
Tens of thousands were slaughtered in a matter of months, as communists and islamists destroyed everything in their path. Complete chaos.
These thugs have occupied Iran for 45 miserable years. pic.twitter.com/X6zf8j0B2M
Иранската революция, известна още като революцията от 1979 г. или ислямската революция от 1979 г. е
поредица от събития, които завършват със свалянето на Имперската държава Иран, династията Пахлави и нейния глава Мохамед Реза Пахлави през 1979 г.
Пахлави е заменен от религиозен духовник аятолах Рухола Хомейни, който основава теократичната Ислямска република Иран, отбелязвайки края на историческата монархия на Иран.
След преврата в Иран през 1953 г. Пахлави присъедини Иран към Западния блок и култивира близки отношения със САЩ, за да консолидира властта си като авторитарен владетел. Разчитайки силно на американската подкрепа по време на Студената война, той остава шах на Иран в продължение на 26 години, предпазвайки страната от люлеене към влиянието на Източния блок и Съветския съюз.
В началото на 1963 г. Пахлави прилага широко разпространени реформи, насочени към модернизиране на Иран чрез усилие, което става известно като Бялата революция.
Under Mohammad Reza Shah Pahlavi, the White Revolution transformed Iran, balancing democracy with unprecedented wealth distribution. His reforms empowered the Iranian people through land, education, and health reforms.
— خان داداش 👑 (@Aramofen) January 28, 2025
Discover this pivotal era in history with a short… pic.twitter.com/5XZ3Byv0bK
Поради противопоставянето си на тази модернизация, Хомейни е изгонен от Иран през 1964 г. Въпреки това, тъй като идеологическото напрежение между Пахлави и Хомейни продължава, антиправителствените демонстрации започват през октомври 1977 г., прераствайки в кампания на гражданска съпротива, която включва комунизъм, социализъм и ислямизъм. През август 1978 г. смъртта на около 400 души при пожара в Cinema Rex поради палеж от ислямски екстремисти — за който опозицията твърди, че е организиран от SAVAK на Пахлави — послужи като катализатор за народно революционно движение в Иран и широкомащабни стачки и демонстрации парализираха страната за остатъка от същата година.
На 16 януари 1979 г. Пахлави отива в изгнание като последният ирански монарх,
оставяйки задълженията си на Иранския регентски съвет и Шапур Бахтиар - премиерът на опозицията. На 1 февруари 1979 г. Хомейни се завръша след покана от правителството; няколко милиона го посрещат, когато каца в Техеран. До 11 февруари монархията е свалена и Хомейни поема ръководството на страната, докато партизаните и бунтовническите войски победиха лоялните на Пехлави във въоръжен бой. След референдума за Ислямската република през март 1979 г., при който 98% одобриха преминаването към ислямска република, новото правителство започва да изготвя днешната конституция на Ислямска република Иран; Хомейни става върховен лидер на Иран през декември 1979 г.
- Димитър Димов
На 1 април 1966 г. умира българският писател Димитър Димов. Авторът на „Тютюн“ и „Осъдени души“ умира на летището в Букурещ след среща на писателските съюзи на България и Румъния, където той получава масивен инсулт.
От 1942 г. Димов сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във вестниците „Литературен глас“, „Литературен фронт“, „Мир“, „Народна култура'“, „Отечествен фронт“, на списанията „Септември“, „Театър“. Творбите му го представят предимно като майстор на психологическия и социалния роман. От 21 март 1964 г. до смъртта си е председател на Съюза на българските писатели.
Писател с подчертано леви позиции, Димов утвърждава в българската литература модерен художествен стил, който се отличава с психологическо проникновение, интелектуална задълбоченост, остра конфликтност и тънък усет към богатството на езика. Героите му, носители на силни чувства и амбиции, са детерминирани чрез социалните и нравствените стълкновения на епохата.
Още събития на 1 април:
- 1815 г – роден е германският политик Ото фон Бисмарк
- 1873 г – роден е руският композитор Сергей Рахманинов
- 1984 г – умира американският музикант Марвин Гей (застрелян в сърцето от баща си)
- Ден на шегата