П иер Агостини, Ференц Краус и Ан Л‘Юийе – това са имената на тазгодишните носители на Нобеловата награда за физика. Престижното отличие им беше връчено заради извършените от тях експерименти, даващи на човечеството нови инструменти за изследване на електроните, се посочва в прессъобщението на Кралската академия на науките на Швеция.

Тримата демонстрираха начин за създаването на изключително кратки светлинни пулсации, които може да се използват за измерването на бързите процеси, свързани с движението и промяната на енергията на електроните. Сега вече може да отворим вратата към един свят, за който до момента знаехме сравнително малко, заяви Ева Олсон, която е председател на Нобеловия комитет по физика. По думите ѝ, т. нар. атосекундни експерименти ни дават възможност да разкрием някои от най-големите загадки, свързани с електроните.

Колко дълга е една атосекунда?

Атосекундата е изключително кратък отрязък от време, равняващ се на 0,000000000000000001 от секундата. Обяснено с думи – тази стойност представлява нула, последвана от десетична запетая, още седемнадесет нули и единица. Трудно е дори и да си представим колко кратка е атосекундата. Учените дават следния пример – в една секунда има приблизително толкова атосекунди, колкото секунди са изминали от Големия взрив (случил се преди около 14 млрд. години).

„Досега учените провеждаха изследвания със светлинни импулси с продължителност от няколко фемтосекунди. В една фемтосекунда има 1000 атосекунди“, обяснява професорът по химия Арън Харисън от колежа „Остин“ в Шърман, Тексас. „Проблемът е, че изследователите нямаше как да проследят движенията на електроните. Те са твърде бързи и за да бъдат наблюдавани се нуждаем от атосекундни светлинни импулси. Това е от огромно значение. Пренареждането на електроните в атомите и молекулите стои в основата на редица процеси – както във физиката, така и в химията“, добавя той.

Всеизвестен факт е, че малките колибри могат да размахват крилата си по 80 пъти в секунда. Ние възприемаме това като бръмчене и замъглено движение. За сетивата ни подобни кратки събития са на практика невъзможни за наблюдение. Високоскоростната фотография прави възможно заснемането им, но има една важна подробност – колкото по-бързо е събитието, толкова по-висока трябва да е скоростта, с която се правят снимките. Същият принцип се прилага и при наблюденията на електрони. Всяко измерване трябва да се извърши по-бързо от времето, необходимо на изследваната система да претърпи осезаема промяна.

Обертонове и избягали електрони

Ключът към атосекундните наблюдения се крие във феномен, случващ се когато лазерна светлина премине през газ. Тя взаимодейства с неговите атоми и предизвиква обертонове, които могат да бъдат сравнени с онези, придаващи на звука неговия специфичен характер. Именно това ни позволява да чуем разликата между една и съща нота, изсвирена на китара и пиано. Това е и големият принос на Ан Л‘Юийе – още през 1987 г. тя и нейните колеги успяват да произведат обертонове с помощта на лазерен лъч, преминаващ през благороден газ. Това предизвиква електромагнитни вибрации, изкривяващи електрическото поле, задържащо електроните около атомното ядро.

В резултат, електроните могат да „избягат“, обясняват още учените. По време на своето „пътешествие“, те събират допълнителна енергия, от която трябва да се освободят, за да се прикрепят отново към ядрото. Така се образуват светлинни импулси, които на свой ред създават обертоновете. При подходящи обстоятелства, те съвпадат и се появяват импулси, всеки от които е дълъг едва няколкостотин атосекунди. Изследването на въпросните импулси започва в началото на настоящия век, като експериментите, извършени от екипите на Пиер Агостини и Ференц Краус, показват, че атосекундните импулси могат да бъдат не просто наблюдавани, но и да бъдат използвани за други тестове.

Революционни открития

Защо тези открития са толкова важни? Атосекундните импулси позволяват да се измери времето, необходимо на един електрон да напусне атома, което пък зависи от това колко здраво е свързан той с ядрото. Според експертите, така може да се определи разпределението на електроните в молекули и различни материали. Чрез импулсите може да се тестват голям брой процеси и да се идентифицират събития, за които до момента не се знаеше почти нищо. Потенциалните приложения са многобройни и обхващат различни области – от електрониката до медицината.

„Прекъсването на химическа връзка е един от основните и най-важни процеси в природата. Промените, които настъпват с електроните, са изключително бързи, а атосекундните импулси ни позволяват да проследим разкъсването на връзките в реално време“, отбелязва проф. Харисън.

„Това далеч не е всичко. Благодарение на тази технология, ние започваме да разбираме по-добре какво е поведението на електроните в течна вода, както и да разкриваме подробности за трансфера на частиците в полупроводници в твърдо състояние. Докато учените продължават да подобряват и откриват нови методи за произвеждане на атосекундни светлинни импулси, познанията ни за градивните елементи на материята ще се задълбочават. Спокойно можем да заявим, че всичко това променя представите ни за света, в който живеем“, обобщава той.

Още от автора:

Американците, които избягаха в СССР по време на Студената война

Носи ли вина ООН за геноцида в Руанда

Цената на войната в Украйна и неясното бъдеще на руската икономика

Постижима цел ли е прекратяването на конфликта в Близкия изток

Номер или лакомство – изненадващата история на една от най-популярните традиции, свързани с Хелоуин

Как дроновете се превръщат във все по-важен елемент от войната в Украйна

Между гениалността и лудостта – непознатата история на Исак Нютон

Великите учени, създали ужасяващи оръжия

Историческите заблуди, в които много хора все още вярват

Противоречивите теории, свързани с някои от най-значимите събития в световната история

Газа, Украйна и страховете, че се приближаваме към световна война

Изстрелването на „Спутник-1“ и началото на космическата надпревара между САЩ и СССР

Войната в Украйна, Китай и бъдещето на Тайван

Екстрасенсите, които станаха част от Студената война

Изненадващата история на биологичните и химическите оръжия

Виктор Орбан – между патриотизма и авторитаризма

Пожарът, който изпепели Лондон

На края на света – непозната Аляска

Да измамиш Хитлер – как операция „Минсмийт“ помогна на Съюзниците да спечелят Втората световна война

Трябва ли да се страхуваме от изкуствения интелект, мнението на експертите

Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни
Николай Милков е новият български посланик в САЩ

Николай Милков е новият български посланик в САЩ

България Преди 12 минути

Милков е дипломат с дългогодишен опит в българската външна политика

Почина футболната легенда Дино Сани

Почина футболната легенда Дино Сани

Свят Преди 41 минути

Роденият през 1932 г. Сани беше най-възрастният жив световен шампион по футбол на планетата

Нови санкции срещу Русия и рекордна помощ за Украйна

Нови санкции срещу Русия и рекордна помощ за Украйна

Свят Преди 2 часа

В санкционния списък, в който са включени около 110 физически и юридически субекта

Заключен с белезници след електрошок, откриха мъж в Кърджали

Заключен с белезници след електрошок, откриха мъж в Кърджали

България Преди 3 часа

Причините за нападението все още се изясняват

Започва изплащането на коледните добавки от 50 евро

Започва изплащането на коледните добавки от 50 евро

Парите ни Преди 3 часа

Над 523 000 души ще получат помощта, като първите банкови преводи се очакват на 19 ноември

Обявиха номинациите за наградите „Грами“ 2027, DARA извън списъка

Обявиха номинациите за наградите „Грами“ 2027, DARA извън списъка

Любопитно Преди 3 часа

Raye оглави номинациите за 69-ите награди "Грами" с 11 отличия, а Бионсе постави рекорд със своята 100-тна номинация. Въпреки големите очаквания след успеха на "Евровизия", българската звезда DARA и хитът ѝ "Bangaranga" не попаднаха в окончателния списък

„Тихата пандемия“, която може да убие 39 млн. души през следващите 25 години

„Тихата пандемия“, която може да убие 39 млн. души през следващите 25 години

Свят Преди 3 часа

Като основни лостове за борба с проблема здравната агенция на ООН посочва превенцията на инфекции, ваксинацията, подобряването на достъпа до вода и канализация, както и подходящата употреба на антимикробни средства

Ураганите и Зелените спорят за територия в “Игри на волята”

Ураганите и Зелените спорят за територия в “Игри на волята”

Любопитно Преди 3 часа

Ще бъде ли открит “Черният амулет”?

ЕЦБ предупреди за опасни кибератаки с ИИ

ЕЦБ предупреди за опасни кибератаки с ИИ

Свят Преди 4 часа

Изкуственият интелект може да улесни мащабни атаки срещу банки и да застраши финансовата стабилност

„Реформата на века“ в службите в Германия

„Реформата на века“ в службите в Германия

Свят Преди 4 часа

Опозицията и защитници на дигиталните права предупредиха за опасност от масово следене

Пациент без причина преби лека в Спешно отделение в Ямбол

Пациент без причина преби лека в Спешно отделение в Ямбол

България Преди 4 часа

Нападението е било без провокация и е станало пред очите на дежурния медицински екип

Върнаха в България безценна реликва, открадната от Бачковския манастир

Върнаха в България безценна реликва, открадната от Бачковския манастир

България Преди 4 часа

Кражбата на ценната културна реликва е извършена през 1999 г.

Гонка като в екшън в Габрово, патрулка се заби в ограда

Гонка като в екшън в Габрово, патрулка се заби в ограда

България Преди 4 часа

Преследваният успял да избяга, но бил арестуван по-късно

Комедията „Много мой човек” се завръща с втори сезон по NOVA

Комедията „Много мой човек” се завръща с втори сезон по NOVA

Любопитно Преди 4 часа

Свеж хумор и майсторски приключения в новите епизоди на сериала

„Мисията е изпълнена“: Папа Лъв XIV седна до пилотите на военен хеликоптер в Перу

„Мисията е изпълнена“: Папа Лъв XIV седна до пилотите на военен хеликоптер в Перу

Любопитно Преди 5 часа

Светият отец седна със слушалки между двамата пилоти на машина на перуанските военновъздушни сили по време на визитата си в Санта Крус де Сучабамба. Въздушният маршрут му спести часове по опасните планински пътища след скорошната белодробна операция