Планът, изпратен от българското служебно правителство до Европейската комисия, не е окончателен, а само актуализиран проект. България има възможност да получи 12 млрд. лева от възстановителната програма на Европейския съюз, но проектите в плана трябва да бъдат одобрени от Комисията. Предишното правителство на Бойко Борисов представи 3 чернови на проекта, но в крайна сметка отказа да го изпрати в Брюксел. Новата администрация на служебния вицепремиер Атанас Пеканов пък твърди, че била заварила текстовете на чернова и затова министърът взел решение да промени или смени около половината от проектите. Така всъщност планът бе ревизиран и променен. Възниква въпросът, защо в Европейската комисия все още са на етап за извършване на официална оценка на българския план? Наш гост е Теодора Димова – водач на листата за 24-ти МИР на политическа партия „Републиканци за България“, която е под № 21. Окончателната 4-та версия на Плана за възстановяване беше изпратена от служебното правителство в Брюксел на 2 юли, без да бъде официално публикувана за обществото. Как ще коментирате това и кога да очакваме одобрението от Европейската комисия?
Това наистина е така. Бих искала да напомня на слушателите, че всъщност планът трябваше да бъде внесен до края на април. Той беше предложен от правителството „Борисов 3“, но за съжаление това не се случи, защото видяхме, че всички парламентарно представени партии в 45-я парламент изказаха критики към него и всъщност така и не успяха да се обединят около обща кауза, която всъщност е изключително важна – тази за икономическото развитие на страната след пандемията. И всъщност, ние забелязахме, че те предпочетоха да работят по сигнали, и ако мога така да се изразя, по други приоритети. За мен честно казано този парламент беше изключително показателен откъм нивото на политиката. Там бяхме свидетели на противопоставяне, на политически егоизъм, на липса на визия на управлението на страната ни, и всъщност липсваше управленска отговорност. Липсваха политическите решения и в крайна сметка това, което забелязахме, бе, че единствените губещи от този популистки, дори бих казала аматьорски подход, това сме всички ние, нацията и страната ни. На фона на този неуспех на 45-то Народно събрание видяхме, че служебното правителство нямаше друг вариант, освен този да работи усилено по нова работна версия, която да изпрати в Брюксел във възможно най-къс срок. Това всъщност се случи на 2 юли, беше миналия петък – той изпрати нов редактиран вариант, но този вариант е просто включващ въпроси, за да може нашето служебно правителство да има мнението на Европейската комисия по тези определени въпроси. И този нов вариант, той, разбира се, както вие споменахте, не е все още предлаган за обсъждане в страната, което означава, че най-вероятно ще има последващи корекции, и най-важното, че всъщност отговорността за финалния вариант ще падне върху парламента, който ние сега ще изберем на 11 юли. Затова е много важно всеки да направи информиран избор и да подкрепи компетентни кандидати. Защото вижте, ако новото правителство не успее да обедини и да приключи навреме финалната версия, и като казвам навреме, тук говоря до края на месеца, то ние няма как да очакваме първия транш на средствата най-рано през септември, това просто е мисия невъзможна. Евентуално може би да очакваме някакви средства в края на годината, но не по-рано. Така че колкото повече време ни отнеме на нас, за да го одобрим на национално ниво и да го изпратим на Европейската комисия, то толкова повече ще се забавят и самите средства. Тази хипотеза би била наистина пагубна за икономиката ни и не трябва да го допускаме в никакъв случай.
Затова ли, г-жо Димова, в ЕК все още са на етап за извършване на официална оценка на българския план? Дали казаното в Брюксел не е някаква дипломатическа формулировка на предупреждението „свършете си работата“?
Разбира се, един вид предупреждение. Не може ние да сме държава, която вече юли месец не е изпратила финалния си вариант, когато гледаме, че има други държави на които вече са на етап „предстои изплащане на средствата", а ние все още не сме изпратили финалния вариант – това наистина е много ясен сигнал.
Тези първи държави получиха ли вече средствата по първия транш?
Има много спекулации и аз ще ви споделя за две от тях. Към днешна дата има 12 плана, които вече са одобрени, като последният беше този на Литва
– той беше одобрен миналия петък на 2-ри. Обръщам специално внимание, защото тук имаме една тиражирана новина, която наистина е една абсурдна неистина, свързана с изплащането на средствата. Нека нашите слушатели да разберат, че до момента все още няма такива средства, които да са изплатени, и респективно получени от която и да е от тези държави.
Нито Гърция, нито Португалия, както се говори у нас?
Първият транш за всяка една от тези държави се очаква през този месец. Но това реално ще се случи веднага след като Съветът на Европейския съюз е одобрил. Самата процедура, ще бъда кратка, българския парламент одобрява плана, изпраща го на Европейската комисия, Европейската комисия го одобрява и след това го изпраща към Съвета на Европейския съюз. И всъщност, този Съвет, той разполага с 4 седмици, за да го одобри на свой ред. Едва тогава той излиза с решение за изплащане, като забележете, първите решения се очакват всъщност да бъдат взети на следващата среща на Съвета, която е планувана другата седмица, ако не се лъжа вторник, 13 юли. Тези държави, които изпратиха техните планове, а ние знаем, че това са Португалия, Испания, Гърция, те го направиха още в самото начало, знаем, че те ще получат решението от Съвета на Европейския съюз за изплащане на средствата. До този момент средства не са изплащани на нито една държава. Така че това е голяма неистина, която се тиражира, и би било добре все пак да се знае, каква е точната процедурата в Европейската комисия и в Съвета на Европейския съюз. И сега ще ви споделя и една друга неистина, която чух вчера от една дама, имах удоволствието да разговарям с нея. Тя пък беше останала с впечатлението, че България няма да получи пари заради блокирането на целия процес от Полша и Унгария. И това бяха нейните думи: говорим за блокаж от страна на Полша и на Унгария. Но това отново е пълна дезинформация. Защо? Защото тук ще напомня, че Полша и Унгария, определено те блокираха една процедура, но това не беше процедурата по изплащане. Всъщност, те бяха сложили вето в самото начало върху приемането на общия план, но така или иначе през декември те успяха да намерят компромис и всъщност планът беше приет. А сега вече колкото до изплащането на средствата, Полша и Унгария като държави-членки те могат да се противопоставят, но не могат сами по себе си да блокират процедурата по изплащане. Защото всъщност решенията на Съвета на Европейския съюз се взимат чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, което на практика означава, че ако 15 от 27 държави са гласували „За“, планът е одобрен. Тоест, разбирате, че две държави сами по себе си не могат в никакъв случай да блокират процедурата. И когато някой ви каже, примерно: има две еди кои си държави, които блокираха, направете си сметка – това пак отново е една голяма неистина.
И както казахте, реалистичното време за изплащането на средствата в България е началото на другата година, и то ако сме си написали домашното, така ли?
Разбира се. Трябва да сме го написали много добре и да сме се допитали до различни професионалисти, експерти в тяхната област, за да могат те да се включат и да може този план да бъде изготвен възможно в най-къс срок. И тук даже бих искала да вметна, че ние от Републиканци за България бяхме предложили такава помощ още през месец април, и до този момент наши експерти не са получи покана за участие. Така че тук бих искала да отправя призив към всички: нека оставим настрана тези краткосрочни политически дивиденти, това което е важно, е бъдещето на държавата ни, и нека да се обединим всички заедно и с общи усилия да работим в интерес на България. Това е много важно.
Г-жо Димова, приоритетите на изготвения от служебното правителство ревизиран план са: здравеопазване, образование и енергетика. Според вас, в кои сектори България трябва да инвестира средства от Плана за възстановяване?
Ние говорим за общ европейски бюджет, който е от 750 млрд. евро. И всъщност, от този бюджет на България се полагат малко над 6 млрд. евро грантове и около 4.5 млрд. евро заеми. Но тук това, което всъщност бих искала да подчертая е, че този план е от изключителна важност не само за България, но и за целия Европейски съюз. Защо? Защото за първото тримесечие на тази година забелязваме, че икономическият растеж на Китай е малко над 18%. За САЩ той е 6.4. На фона на тези две икономически сили прогнозата, забележете, за Европа е 4.5. Това какво значи? Означи, че Европа изостава. И тя трябва да догонва останалите. Тоест, в тази връзка решението да се подпомогне европейската икономика по този начин беше абсолютно правилно, и редно е и България да се възползва от тези възможности, които се предоставят чрез този план. Сега, знаете, че според критериите, поне 37% от парите трябва да бъдат инвестирани в Зеления преход и имаме минимум 20%, които трябва да са инвестирани в дигитализация, което всъщност означава, че ние активно трябва да насърчаваме както модернизацията, така и дигитализацията на нашата икономика. И ние от Републиканци за България считаме, че тези инвестиции трябва да подпомогнат отделни сектори. И тези сектори са здравната система, защото през 2021 година, съжалявам, болно ми е да го кажа, но в България все още има хора, които на практика са изключени от нея. И тук говорим примерно за хора, които са с ниски доходи, говоря за тези, които живеят в отдалечени райони, говоря за тези, които имат хронични заболявания. Това не е нормално. Затова ние от Републиканци за България считаме, че трябва да се инвестира в равен достъп до здравеопазването, и в модернизацията и в дигитализацията на здравните услуги. Друг сектор, вие споменахте образование – да, разбира се, че е така – трябва да се инвестира в полза на заетостта и обучението на младите, защото в крайна сметка това е, което ще подобри техните възможности за по-добра реализация във времето. Според нас, изключително важен сектор е малкият и среден бизнес – определено ние сме „За“ подпомагане на доходи, на работни места. По този начин ние ще намалим негативните ефекти от пандемията. Друга сфера, ние считаме, че трябва да се инвестира в частта „Мобилност“, знаете за Зелената сделка, тоест, ние трябва да мислим за преминаване към зелен начин на предвижване. И тук трябва да се инвестира както в инфраструктура, така и в превозни средства. Ние сме предвидили в нашата политическа програма зарядни станции в цялата страна и субсидии от 10 хиляди лева за покупка на електромобили. Мисля, че това е един чудесен старт. Друг сектор от голямо значение, това е енергийното обновяване на сградите. Това, което е направено до момента е чудесно, но трябва да се активизираме малко повече, защото в крайна сметка ние по този начин ще ограничим и енергийната бедност, и измененията на климата – това е важно за Европа и за всички нас. Друг важен сектор, това е енергетиката. Тук, разбира се, както може да предполагате, трябва да се направят генерални реформи. Знаем, каква информация излезе в последно време за „Турски поток“ или „Балкански поток“– както искате, така го наречете, но 3 млрд. лева отидоха на българския данъкоплатец на вятъра и в крайна сметка ние нямаме подходяща енергийна стратегия. Значи трябва да се изготви една чисто нова такава, която да бъде в интерес на нас, на българите, на българските потребители и на държавата ни, а не на чуждите страни. И друг последен сектор, но не и по важност, напротив, тук според мен е редно да се инвестира и в киберсигурност, и в електронно управление. Като казвам електронно управление, визирам както административния, така и здравния, така и съдебния сектор. Това са точките, които все още позволява държавата да се извършват корупционни практики на територията на страната ни. А и знаете, че след санкциите на определени личности в България по Закона „Магнитски“, това си е просто абсолютна необходимост.
Въпрос, който е встрани от тази тема, но не е по-малко важен: като юрист как бихте интерпретирали наложените мерки върху определени лица в България по Закона „Магнитски“?
Това е закон, който се използва от САЩ, за да защитят глобалната финансова система от корупционни практики в световен мащаб. И разпоредбите на този закон засягат не само правото на санкциониране на тези, които влизат на територията на САЩ, но и техните имуществени интереси, самите материални активи. И всъщност това, което е изключително важно да се знае от всеки от нас, е, че той не подлежи на съдебен контрол. Това означава, че наложените санкции към определена личност не могат по никакъв начин до бъдат оспорвани по законов ред. И всъщност, точно това прави самата мярка особено тежка и ефикасна. Сега, що се отнася до санкциите, които бяха наложени от администрацията на Байдън върху определени лица в България, ние станахме свидетели и на реакцията на Европейския парламент, която определено не закъсня. Тази реакция е доста обезпокоителна, ако ме питате, защото това не е първият път, в който Европейският парламент реагира по някакъв начин на сигналите за корупция в държавата ни. Знаете, че през октомври миналата година приеха безпрецедентна резолюция, в която всъщност беше записано ясно, че има влошаване на правовата държава и невъзможност за справяне с корупцията в България. Затова и санкциите от страна на американската администрация, и в последващата реакция на Европейския парламент, трябва да бъдат разглеждани като много ясен сигнал към България. Защо? Защото ако ние искаме да бъдем лидер на Балканите и да имаме процъфтяваща икономика, а аз лично съм убедена, че ние имаме този потенциал, то ние трябва да се справим с тази корупция. И тук моля да ме разберете правилно, корупцията – понеже съм живяла над 17 години в чужбина, мога да ви кажа, че всъщност тя съществува във всички демократични държави, но проблемът е, че не е в такива големи мащаби на размерите, които ние виждаме в България. Време е наистина нашата страна да демонстрира по-сериозно отношение, както и да бъдат приети закони, определено способни за справяне с този проблем. Знаете, че Великобритания и Канада например вече приеха подобни закони. Така че това е пътят, който и нашата страна трябва да поеме. И в тази посока аз си мисля, че 46-то Народно събрание трябва да си постави наистина съвсем ясни цели и приоритети и да инициира ефикасни законодателни антикорупционни мерки именно на национално ниво, за да можем да се справим с този проблем веднъж завинаги.
Това съдържание е част от платената изборна рубрика на сайта.
