П артия КОД е единствената българска партия, която казва истината за новата левица и либералните й превъплъщения. Днес Фейсбук свали публикация на зам- председателя на КОД Любомир Канов, който разобличава политиката, която маргинализира и обрича на бедност и изолация част от българските граждани. Според КОД материалът е неудобен, защото разкрива тактиката на либералите да изолират отделни общности, да ги превръщат в малцинства, да ги маргинализират и да ги използват за политическите си цели, като ги противопоставят на останалата част от обществото. Това е и причината в България да бъде отглеждана все по-набъбваща неграмотна общност, която да е безработна, политически беззащитна и лесна за политическа употреба. По-късно фейсбук изтри публикация на лилера на КОД Петър Москов, който публикува текста на съпартиеца си Любо Канов.
Любомир Канов: Добре, ще обидя Хелзинкинските човеколюбци.
Имам известно право на това. Съден съм и съм лежал в затвор за това, че съм разпространявал “клеветата”, че комунистите не спазват хелзинкските споразумения. Това обаче беше истината и за това се лежеше в затвор. “Младежите” които живеят от соросистки грантове не знаят това и нито един от тях не ме е чакал да ми донесе, поне веднъж на 3 месеца на свиждане една цигара “стюардеса” в политическата затворническа преизподня. Само майка ми ме чакаше пред железните врати на затвора за милостта за трийсет минути да види сина си, веднъж на 90 дни.
Толкова мога да кажа за тяхната платена от западните левичари привързаност към човешките права и за техните високи принципи. За нахалството им няма какво друго да кажа освен да им задам един важен въпрос:
Защо изисквате толкова неистово от нас, от обществото на работещите, на отговорните хора, на загрижените да отгледат с труд едно-две образовани и читави деца, да продължават да плащат сметката на „малцинствата“ да са вечно“малцинствата“?
Вечни „малцинства“?
Никога да не излизат от зависимостта си от парите на работещите?
Наистина ли техните деца са наша колективна “отговорност”?
Тази левичарска ленинистка мантра, че децата са наша обща социалистическа собственост и респективно наша отговорност, е злоупотреба.
Това е лъжа, господа съдебни заседатели и тази лъжа има и ще има неизмерима цена в не толкова далечно бъдеще!
Хей, Хелзинки, грантови хора, отидете и вдигнете тези наши братя, както ги наричате, подкрепете ги по пътя нагоре, дайте им книги, ограмотете ги. Нека да се превърнат в хора с достойнство, способни да създават своето бъдеще. Между тях има мнозина чудесни и талантливи хора, които нямат нужда от подаяния. Аз съм за тях!
Това съдържание е част от платената изборна рубрика на сайта
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!