П оловината от пълнолетните българи (49%) твърдят, че биха гласували с "да" за задължително гласуване, а малко под една трета (30%) са против. Останалите се затрудняват да отговорят.
Данните са от национално представително проучване на "Галъп интернешънъл", проведено в периодa от 29 май до 4 юни сред 1010 души.
Мажоритарният елемент се подкрепя от две трети от всички, около една десета са против.
Половината от българите обявяват, че биха гласували с "да" на въпрос за дистанционно гласуване по електронен път, малко под една трета са против.
Въпросите са зададени към всички, без значение дали са заявили, че ще гласуват на референдума, уточняват социолозите.
На въпрос "Ако заедно с местните избори през есента у нас се проведе национален референдум, по въпросите дали да има електронно гласуване, мажоритарен елемент при гласуване и задължително гласуване, Вие лично бихте ли участвали в този референдум?" 56 на сто от всички анкетирани декларират, че биха участвали.
От "Галъп" правят уточнението, че това са декларативни нагласи и да участваш в референдума се смята за желателно и престижно. Те припомнят, че нагласите бяха подобни и преди референдума за изграждане на ядрена електроцентрала, а в него в крайна сметка гласуваха само около 1,5 млн души.
Въпреки това, ако допитването действително се проведе в деня на изборите за местна власт, активността ще бъде сравнително по-висока, макар и прагът за валидност (гласувалите на последните парламентарни избори), да остава трудно достижим.
Ако за база се вземат само заявилите, че ще гласуват в референдума, проличава, че противниците на различните изборни промени по-скоро няма да гласуват в референдума, отколкото да отидат и да гласуват "против". Това поставя допълнителна въпросителна пред активността и валидността, коментират социолозите.
Не се забелязват драстични различия в мненията при различните електорати. Основните разлики между демографските групи идват от различията в образованието и свързаната с него информираност, интерес към темата и т.н.
През април и май "Галъп интернешънъл" тества и потенциалните ефекти от задължително гласуване, информират социолозите. Респондентите са били поставени в хипотетична ситуация, в която са задължени да гласуват или пък са заплашени от конкретна глоба (50 лв.). Около 8 - 10% от всички запитани преминават от категорията "няма да гласувам" към различни партии. Гласовете се разпределят между различни партии и няма видимо облагодетелствани или губещи партии.
Минимални са случаите, в които заявили, че ще гласуват, заявяват противоположното в хипотетичната ситуация на задължителни избори. И в двата тествани случая, около 3 - 4 на сто (на база всички запитани) продължават да казват, че няма да гласуват. 6 - 7 на сто (на база всички запитани) твърдят, че ще гласуват с невалидна бюлетина или ще задраскат всички.
Близо 20% на база всички запитани пък преминават от категорията "няма да гласувам" към колебаещи се, изправени пред необходимостта от задължителен вот. Ориентировъчно, това са около и над милион пълнолетни българи. Това са хора, за които е изключително трудно да се предвиди какво всъщност биха направили в ситуация на задължително гласуване.
Данните имат напълно хипотетична стойност, само продължаващи изследвания и анализ могат да потвърдят или отхвърлят как ще се разпределят потенциалните гласове при задължително гласуване, уточняват социолозите.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
