Екзитпол и предварителни данни от евровота в страните от ЕС

И зборите за Европейски парламент (ЕП) се проведоха във всички държави - членки на Европейския съюз (ЕС), между 6 и 9 юни 2024 г. 

Гласуването бе задължително за гласоподавателите в четири държави членки на ЕС – Белгия, България, Люксембург и Гърция, като правното задължение за гласуване важи, както за граждани на съответната държава, така и за регистрирани граждани на други държави от ЕС. (В Гърция гласуването не е задължително за гласоподаватели над 70 години, за живеещите в чужбина или за гласоподаватели, които в деня на изборите се намират на разстояние над 200 км от избирателната си секция.)

Изборите за Европейски парламент вече приключиха в няколко страни от ЕС и специалните пратеници на БТА започнаха да съобщават данните от екзитпол.

Германия: 

В Германия ХДС/ХСД води в изборите за ЕП в Германия, "Алтернатива за Германия" печели второто място.

Консервативният блок Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) води в изборите за Европейски парламент с голяма преднина, набирайки общо 29,5 процента от гласовете. Това сочат екзитпол проучвания, оповестени от телевизия А Ер Де след затварянето на избирателните секции в 18 ч местно време. 

Оспорваната надпревара за второто място във вота, за което е бореха крайнодясната "Алтернатива за Германия" и участващите в управляващата коалиция Германска социалдемократическа партия (ГСДП) и "Съюз 90/Зелени" според екзитпол данните се разрешава в полза на "Алтернатива за Германия" с 16,5 процента от гласовете. Другите две партии получават съответно 14 процента и 12 процента от подкрепата на избирателите. 

Третият коалиционен партньор - Свободната демократическа партия получава едва 5 процента.

Сред останалите водещи германски партии формациите на левицата "Левите" и "Съюз Сара Вагенкнехт" привличат съответно 2,8 процента и по-слабите от очакваното 5,5 процента подкрепа, сочат данните от екзитпол проучването. 

Сред по-малките германски партии, които получават в мандат в ЕП, "ПАРТИЯТА" набира 1,8 процента, "Свободни избиратели" - 2,6 процента, "Партия за защита на животните" - 1,4 процента, Екологично-демократичната партия - 0,8 на сто, "Партия за семейството" - 0,6 на сто и партия "Волт" - 2,8 на сто.

Австрия: 

В Австрия данните сочат изборна победа за Австрийската партия на свободата (АПС).

Изборите за Европейски парламент в Австрия приключиха точно в 17:00 ч. Първите прогнозни резултати, оповестени от обединените за целта медии - австрийско радио и телевизия ОРФ, австрийска информационна агенциа АПА и телевизионен канал ATВ – сочат изборна победа за Австрийската партия на свободата /АПС/.

Според прогнозата за АПС са дали гласа си 27 процента от избирателите, което е с 9,8 процента повече в сравнение с предишния евровот през 2019 г. Загуби търпи управляващата Австрийска народна партия с 23,5 процента, което е минус от 11,1 процента. След нея се нарежда Австрийската социалдемократическа партия, при която загубите са 0,9 процента. Гласували за социалдемократите днес според прогнозите са 23 процента. Партията на Зелените губи 3,6 процента и се надежда с 10,5 процента на четвърто място, следвана от НЕОС с 10,5 процента, плюс от 2,1 процента.

Ако това съотношение се запази, АПС ще разполага с 6 депутати /плюс 3/, Народната партия/ с 5 /минус 2 мандата/, социалдемократите запазват 5 кресла, Зелените губят едно, а НЕОС печелят едно депутатски място.

Гърция: 

Управляващата дясноцентристка партия Нова демокрация печели изборите за Европейски парламент в Гърция, но с резултат, който е малко по-нисък от последните проучвания на общественото мнение преди вота. Това показва екзитполът, разпространен от основните гръцки телевизионни канали веднага след затварянето на избирателните секции в страната в 19 ч.

Според проучването Нова демокрация получава между 28 и 32 процента от гласовете. Основната опозиционнна сила, лявата СИРИЗА, е подкрепена от между 15,2 и 18,2 процента. Лявоцентристкото движение ПАСОК събира между 10,9 и 13,9 на сто. За Гръцката комунистическа партия (ГКП) са гласували между 7,9 и 10,3 процента. Националистическото „Гръцко решение“ има подкрепа в интервала между 7,6 и 10 на сто. Следва консервативната партия „Ники“ с между 2,9 и 4,9 процента. Сериозни шансове да прескочи 3-процентния праг има и лявата евроскептична партия „Курс на свободата“ с между 2,6 и 4,6 процента. На ръба е и новата популистка партия „Глас на разума“ с 2,2 – 3,6 на сто.

Ако тези резултати бъдат потвърдени, Нова демокрация би получила 7-8 места в Европалтамента. Следват СИРИЗА с 4 депутатски мандата, ПАСОК с 3, ГКП и „Гръцко решение“ с по 2, „Ники“ с 1, „Курс на свободата“ вероятно също с 1, както и „Глас на разума“, стига да преодолее изборната бариера.

Белгия: 

В Белгия крайнодясната партия "Вламс беланг" остава втора на днешните избори за Федерален и Европейски парламент в Белгия, както и за регионални власти, съобщиха местни медии, като се позоваха на предварителни данни от около 30 на сто от преброяването на бюлетините.

Във Фландрия на първо място остава Нов фламандски алианс с 25,2 на сто, а "Вламс беланг", за която се предричаше победа, получава 21,9 на сто в изборите за федерални депутати.

Във Валония първото място е за Работническата партия (комунисти) с 24 на сто, втора е Социалистическата партия (21,5 на сто), следвани от Реформаторско движение (20,7 на сто), "Обвързаните" (13 на сто), "Еколо" (9 на сто) и "ДеФИ" (4,2 на сто).

В Брюксел при резултатите от изборите за местна власт води Реформаторското движение с 27,8 на сто, второто място е за "Обвързаните" (24,7 на сто), следвани от Социалистическата партия (17,2 на сто).

България: 

Първите данни на Европейския парламент за предварителните резултати от изборите за евродепутати в България сочат, че нашата страна ще излъчи шестима представители в групата на Европейската народна партия, петима в групата "Обнови Европа", двама в групата "Социалисти и демократи" и четирима, които засега не принадлежат към европейско политическо семейство.

Данните бяха представени в Международния пресцентър на ЕП в Брюксел. Те показват, че избирателната активност в нашата страна при гласуването за ЕП днес е била 31,1 на сто.

В Брюксел страната ни изпраща 17 свои представители. По данни от exit poll към 20.00 ч. на агенция „Галъп”, направен и финансиран по поръчка на NOVA, мандатите ще си поделят шест партии: ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, „Възраждане”, ДПС, БСП и „Има такъв народ”. Разпределението е както следва: ГЕРБ-СДС - 5 мандата, ПП-ДБ - 3 мандата, „Възраждане” – 3 мандата, ДПС – 3 мандата, БСП – 2 мандата, ИТН – 1 мандат. 

По данни от exit poll към 20.00 ч. и на агенция „Тренд”, направен и финансиран по поръчка на NOVA, в новия ЕП ще има представители на шест български формации. ГЕРБ-СДС печели 5 мандата, ПП-ДБ - 4 мандата, „Възраждане” – 3 мандата, ДПС – 3 мандата, БСП – 1 мандат, ИТН – 1 мандат.

Хърватия: 

Според екзитполовете управляващата Хърватска демократична общност (ХДО) е получила най-много гласове на изборите за Европейски парламент (33,74 процента), което ще й донесе шест мандата. На второ място е коалицията около опозиционната Социалдемократическа партия с 27,81 процента или четири мандата, предаде агенция Хина.

Според проучване, проведено сред избирателите след напускане на избирателната секция, националистическото Отечественото движение печели 8,67 процента, а екологичната лява формация "Можем!" - 5,84 на сто. Така тези две партии биха получили по едно място в Европейския парламент, според екзитполовете, цитиран от агенция Хина.

Хърватия избира 12 депутати в Европейския парламент от общо 25 листи с 300 кандидати.

Нидерландия: 

Проевропейската коалиция „Зелени леви“ – Партията на труда в Нидерландия печели най-много места – осем – от общо 31-те, които ще има Нидерландия в новия Европейски парламент. Това сочат обявените тази вечер предварителните резултати на сайта на Европейския парламент към 18.24 ч.

Двете партии ще изпратят своите евродепутати в две различни парламентарни групи в Европарламента – „Зелените леви“ (4) в групата на Зелените-Европейския свободен алианс, а Партията на труда (4) - в Прогресивния алианс на социалистите и демократите).

На второ място е крайнодясната и евроскептична Партия на свободата на Герт Вилдерс (Идентичност и демокрация), която има 7 места. В предишния парламент партията нямаше представител.

В „Обнови Европа“ влизат Народната партия за свобода и демокрация (партията на служебния премиер Марк Рюте) – 4 депутатски места, и Д 66 – 3.

В групата на Европейската народна партия влизат 6 депутати от три партии: Християндемократическият призив (3), Нов социален договор (1) и Селско-гражданското движение (2).

Реформаторската партия (Европейски консерватори и реформисти) ще има един депутат.

Партията за защита на животните (Левицата) запазва своето едно депутатско място, което имаше и в предишния парламент.

Волт Нидерландия печели едно депутатско място. Преди изборите партията се въздържаше да обяви към коя група ще се присъедини.

Финландия: 

Националната коалиционна партия взема най-голям дял от гласовете на финландците, решили да гласуват предварително на европейските избори. Това показват най-новите, първоначални данни на финландското министерство на правосъдието, които обаче по всяка вероятност ще претърпят промени, тъй като са базирани на 53,7 процента преброени бюлетини от предварителното гласуване в страната, проведено от 29 май до 4 юни.

Според преброените предварителни гласове към 19:59 часа Национална коалиционна партия печели 25,2 процента от гласовете, с което, ако бъде потвърдено от окончателните резултати, би спечелила 4 места в Европарламента.

Съюзът на левицата се класира втори – с цели 18,3 процента от извадката от предварителния вот.

Опозиционната Финландска социалдемократическа партия остава на трета позиция с 15,6 процента подкрепа.

Партия "Финландски център" взема 11,5 процента от вота, според публикуваните условни резултати, а веднага след нея е Съюзът на зелените, с 11,2 процента.

Партия "Финландците" е била предпочетена от едва 6,7 процента от отишлите предварително до урните.

Шведска народна партия пък печели 5,6 процента от гласовете, (цвят – светло синьо "Алианс на либералите и демократите в Европа").

Християндемократическата партия на Финландия е с 4 процента, а техният изборен съюзник - партия "Движение сега" - с 0,5 процента.

Франция: 

Френската крайнодясна партия "Национален сбор" печели убедително европейските избори във Франция с 32,4 процента от гласовете. Това става ясно от сондажа на френския Институт за изследване на общественото мнение (Ifop) и консултантската компания "Фидюсиал", представен от телевизия Те Еф 1.

Далеч зад нея, с двойно по-малко гласове, на второ място остава центристката партия на президента Еманюел Макрон "Ренесанс" с 15,2 процента. Трета е коалицията Социалистическа партия - "Плас Пюблик" с 14,3 процента.

Крайнолявата "Непокорна Франция" печели битката за четвъртото място с дясноцентристката "Републиканците". Двете партии получават съответно 8,3 и 7 на сто от гласовете.

В Европейския парламент ще излъчат представители още "Еколозите", с 5,6 на сто от гласовете, и крайнодясната "Реконкиста", която получава 5,1 процента, прескачайки с малко минималния праг от 5 процента.

Малта: 

От Малта Европейската народна партия и Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент получават по три места.

Дания: 

Изборният ден в Дания приключи, след като избирателните секции в страната затвориха в 20:00 ч. местно време. Първите екзитполове сочат различни победители и дават големи разлики в резултатите. Окончателните официални резултати ще станат ясни след полунощ, след като всички гласове бъдат преброени.

Екзитполът на местната телевизия DR отрежда победа на Социалистическата народна партия. Ако тя се потвърди, Датската социалдемократическа партия ще преживее първо поражение от 2019 г. насам, като в този период спечели на два пъти парламентарни избори и веднъж местни. Според DR и двете партии ще имат по три мандата в Европейския парламент.

Другата голяма новина в този екзитпол е, че обявилата се за най-проевропейска партия в Дания, Радикалната левица, на този етап се очертава да спечели мандат за свой евродепутат - нещо, което изглеждаше малко вероятно предвид резултатите на последните социологически проучвания. Ако прогнозите се окажат верни, "Алтернативата" ще е единствената партия, която остава без евродепутат. 

Екзитполът на социологическата агенция Megafon, проведен в партньорство с телевизия TV 2, описва различна картина. Там победител е Датската социалдемократическа партия, а "Умерените" засега също остават без мандат в Европейския парламент.

Резултатите според екзитпола на DR:

Социалистическа народна партия 18,4% 
Датска социалдемократическа партия 15,4%  
"Левицата" 13,9%
"Либерален алианс" 7,8% 
Датски демократи 7,6% 
Консервативната народна партия 7,4% 
Радикална левица 6,9%
"Единна листа – червено-зелените" 6,6% 
Датска народна партия 6,5%
„Умерените“ 6,2% 
"Алтернативата" 3,3% 

Резултатите от екзитпола на Megafon:

Датска социалдемократическа партия 21,5%
Социалистическа народна партия 17,1% 
"Левицата" 11,6%
"Либерален алианс" 97%
Датски демократи 8,6% 
Консервативната народна партия 8,2% 
Датска народна партия 7%
"Единна листа – червено-зелените" 6,3% 
Радикална левица 5,6%
„Умерените“ 5,5% 
"Алтернативата" 2,4% 

Швеция: 

Екзитполът на шведската национална телевизия Ес Ве Те 1 сочи, че Шведската социалдемократическа работническа партия (ШСРП) печели изборите за Европейски парламент в Швеция с 23,1 процента.

Второто място екзитполът отрежда за Умерена коалиционна партия (УКП) със 17,3%, а третото място остава за Партия на зелените (ПЗ) с 15,7 процента.  

"Шведски демократи" (ШД), за които проучванията преди изборите прогнозираха второто място, остават четвърти с 13,9 процента.

Според екзитполът Лява партия (ЛП) и Партия на центъра (ПЦ) получават съответно 10,7% и 7,2 процента.

Информацията на шведската национала телевизия показва, че двете партии, за които имаше съмнения дали ще успеят да прескочат бариерата от 4%, все пак ще успеят да направят това. "Християндемократи" (ХД) получава 6,1%, а "Либералите" получава 4,2% и все още не е изцяло вън от опасност в очакване на официалните резултати.

Екзитполът отрежда 1,8% на други партии, участвали в изборите.

Литва:

Данни от екзитпол проучвания не бяха обявени в Литва след края на изборния ден, който приключи в 20:00 часа днес. От Централната избирателна комисия на страната съобщиха, че първите резултати ще излязат в полунощ, тъй като ще се изчака избирателните секции в Италия да приключат работата си, което ще стане в 00:00 часа литовско време. 

Политически анализатори прогнозираха, вземайки предвид избирателната активност, че до полунощ могат да бъдат преброени и обработени около 80% от бюлетините и изборните книжа. 

Пред местни медии политически коментатори прогнозират също, че ниската активност, която достигна едва 28,34%, ще бъде от полза за системните партии с твърди ядра от избиратели. Експертите смятат също, че проевропейските сили ще са мнозинство. 

Данните за активността може да бъдат коригирани още веднъж, след като бъде отчетен вотът от чужбина.

Обикновено Европейските избори в Литва се провеждат „две в едно“ заедно с президентските. Тази година обаче за втори път те се провеждат отделно, първият такъв случай е бил през 2009 г. Това също е една от причините за ниската активност, смятат експерти. 

Това са и първите избори за евродепутати, на които могат да гласуват пълнолетни младежи, родени след членството на Литва в Европейския съюз. Страната се присъедини към съюза 2004 г. 

Основните политически партии ще дадат пресконференции на 10 юни. Първи рано сутринта ще говорят от „Социалдемократическа партия на Литва“, сочена в социологическите проучвания за победител. 

Полша:

Първите данни от екзитпол на Ипсос за телевизия TVN24 след края на изборния ден в 21 ч. в Полша сочат, че „Гражданска коалиция“ на премиера Доналд Туск получава 38,2 процента от подадените гласове на изборите за Европейски парламент, а опозиционната „Право и справедливост“ на Ярослав Качински – 33,9 на сто.

Крайнодясната партия „Конфедерация“ събира 11,9 процента,  коалицията „Трети път“ – 8,2 на сто, а партия „Левица“ има 6,6 процента.

Избирателната активност е била 39,7 процента.

Румъния:

Съюзът между управляващите Социалдемократическа и Национално-либерална партия в Румъния ще има най-много места в новия Европейския парламент. Той получава 54 процента, показва екзитполът на CURS - Avangard, разпространен преди минути от румънската национална телевизия, веднага след затварянето на избирателните секции в страната в 22 ч.

На второ място се нарежда Националистическата партия „Алианс за единство на румънците“ с 14 на сто, следвана от другата опозиционна партия “Съюз за спасение на Румъния” с 11 процента.

Свои представители в новия състав на Европейския парламент ще има и Демократичният съюз на унгарците в Румъния, който получава 5 процента.

Под прага остават “SOS Румъния” с 3 процента, РЕПЕР с 3 процента, един от независимите кандидати - с 4 процента. 

Португалия: 

Според прогнозите на Португалското радио и телевизия, Социалистическата партия и десния Демократичен съюз са почти наравно, като и двете очакват да получат между 6 и 8 места в Европейския парламент, от общо 21 места за страната. Очаква се социалистите да получат между 28 и 34% от подадените гласове, а десните им съперници - между 28 и 33 процента.

Крайнодясната партия "ШЕГА!" (Стига!) си оспорва третото място с Либералната инициатива. Либералите имат леко преимущество с 8 до 12% от гласовете, но те им дават между два и три мандата в ЕП, също като на движението на Андре Вентура.

Лидерите са следвани от партията "Ливре" с между 3 и 5%, Коалицията за демократично единство също с между 3 и 5%, ПАН (Хора-животни-природа) с 1-2%, и Демократична национална алтернатива със сходен резултат. Очаква се "Ливре" и Коалицията за демократично единство да получат по 1 или нито един мандати.

Резултатите показват засилване на десните и либерални движения в последния момент. Очакванията от последните проучвания бяха, че партията "ШЕГА!" (Стига!) да получи 12%, докато за Либералната инициатива се отреждаше далеч по-слаб резултат.

По-добре от очакваното се представя и Демократичният съюз.

Италия: 

Партията на италианския премиер Джорджа Мелони „Италиански братя“ води на изборите за ЕП в Италия с 26-30%, показват екзит пол данни, съобщени от телевизия РАИ. 

На второ място е левоцентристката опозиционна  Демократическата партия на Ели Шлайн с 21-25.%.

На трето място е антисистемното „Движение 5 звезди“ на бившия премиер Джузепе Конте с 10-14.%

Словения: 

Победа за десните на евровота в Словения - най-много места очаквано печелят Словенската демократична партия (СДП) и "Движение Свобода" (ДС), според частични резултати на Държавната избирателна комисия.

СДП очаквано победи на изборите за Европейски парламент при рекордна избирателна активност от 31,02 процента, според последни данни на Държавната избирателна комисия.

При преброени 50,88 на сто от гласовете в евровота в Словения най-успешната на европейски избори партия СДП печели четири места в новия състав на ЕП с 32,65 на сто. На второ място е управляващата ДС, която спечели 21,22 процента от гласовете и ще изпрати двама евродепутати в Брюксел.

На трето място е зелената партия „Весна“, която е единствената извънпарламентарна партия, която ще изпрати евродепутат. Тя печели 9,75 процента от гласовете и едно място в Европарламента.

Следват „Нова Словения“ (НСи) с 8,04 на сто и Словенската народна партия (СНП) със 7,55 на сто, като и двете партии ще изпратят по един евродепутат в новия състав на ЕП.

С преференциален глас за евродепутати засега са избрани Романа Томц, д-р Милан Звер, Бранко Гримс и Зала Томашич от СДП, Ирена Йовева и Марян Шаръц от ДС, Владимир Пребилич от „Весна“, Матей Тонин от НСи и Петър Грегорчич от СЛС. 

Тези резултати до голяма степен съвпадат с прогнозите на повечето проучвания на общественото мнение преди евровота.

В изборите участваха партиите „Движение Свобода“ (група "Обнови Европа"), „Нова Словения“ (група на Европейската народна партия), „Социалдемократи“ (Прогресивен алианс на социалистите и демократите), „Словенска народна партия“ (група на Европейската народна партия), „Словенска демократическа партия“ (група на Европейската народна партия), зелената партия „Весна“, „ДеСУС“ и „Добра държава“, „Ресница“, „Левица“, сатирична партия „Нич од тега“ (в превод Нищо от това).

Латвия: 

Противно на социологическите проучвания управляващата партия „Ново единство“ спечели изборите за Европейски парламент в Латвия. Партията с водач на листа заместник-председателят на ЕК по въпросите на икономиката в полза на хората Валдис Домбровскис събра най-голям процент от гласовете на избирателите - 25,07%.

"Ново единство" е към групата на Европейската народна партия в законодателния орган на ЕС.

Втори останаха сочените за фаворити политици от Националното обединение „Всичко за Латвия! - Отечество и свобода/ДННЛ" с 22,08%. Те се присъединяват към групата на Европейските консерватори и реформисти в европарламента.

Тези партии печелят по два депутатски мандата в новия Европейски парламент.

Останалите 5 места на Латвия в европарламента се разпределят между „За развитието на Латвия“ (към групата на "Обнови Европа") – 9,36%, Обединената листа“ (Зелени) – 8,18%, „Прогресивните“ (Левицата) – 7,42%, „Съгласие“ (приобщено към европейските социалдемократи) – 7,1%, и „Латвия на първо място“, която клони към "Идентичност и демокрация" – 6,16%. Избирателният праг бе пет процента.

Следват „Суверенна власт“ - 2,62%, Съюз „Зелени и фермери“ 2,28% и „За стабилност“ – 1,98%.

Общо 16 латвийски партии и коалиции се надпреварваха за девет депутатски мандата за страната в новия Европейски парламент - едно повече от предишния, като в партийните листи присъстваха имената на общо 271 кандидати.

В страната имаше един избирателен район, тоест, можеше да се гласува в която и да е от 945-те избирателни секции на територията на Латвия. Още 50 секционни избирателни комисии работеха за латвийските граждани в чужбина.

Унгария: 

Управляващата партия ФИДЕС води на изборите за Европейски парламент (ЕП) в Унгария с резултат от 43,7 на сто от гласовете, съобщи Националната избирателна комисия в Будапеща. Водач на листата е Тамаш Дойч, който бе евродепутат в доскорошния ЕП.

Втора сила е партия ТИСА , чиято листа за членове на ЕП, водена от Петер Мадяр, е била подкрепена от 31,07 на сто от гласоподавателите. 

Доверието на 8,23 на сто от гласувалите унгарци е спечелила листата на алианса Демократична коалиция- Унгарска социалистическа партия-Диалог-Зелени, водена от Клара Добрев.

Четвърта сила според резултатите от евровота е националистическото движение „Наша родина“, спечелило подкрепата на 6,79 на сто от депутатите.

Резултатите са при преброени 49,3 на сто от бюлетините. При тези данни за получена подкрепа изчисленията сочат, че ФИДЕС ще има 11 евродепутати в бъдещия ЕП, ТИСА – 7, Демократична коалиция-Унгарска социалистическа партия-Диалог-Зелени – двама евродепутати и „Наша родина“ – един представител в ЕП. В досегашния състав на ЕП ФИДЕС имаше 13 депутати, а Демократична коалиция-Унгарска социалистическа партия-Диалог-Зелени – петима. 

Социологическите анкети преди вота в Унгария прогнозираха, че пет партии ще успеят да преминат бариерата от пет процента от гласовете, за да излъчат евродепутати.  Освен четирите, които засега изглежда, че ще имат депутатите в ЕП, прогнозите сочеха и Унгарската партия на двуопашатото куче като политическа сила с бъдещо представителство в ЕП.

Избирателната активност за евроизборите е била 56,09 на сто, обяви унгарската Национална избирателна комисия. През 2019 г. за членове на ЕП са гласували 43 на сто от избирателите в страната.

Националната избирателна комисия отчита рекорден интерес към изборите на 9 юни в Унгария. Според анализатори в унгарските медии причината за повишения интерес към изборите тази година е заявката за промяна от страна на възродената партия ТИСА от Петер Мадяр. С разкритията за корупция в управляващата партия ФИДЕС той успя да привлече от февруари досега значителна обществена подкрепа. След края на изборния ден на пресконференция Петер Мадяр каза, че не е толкова важно дали някоя партия е получила 11 или 12 мандата на вота за Европейски парламент днес, колкото е важно, че унгарската политика от днес (9 юни - бел.ред.) ще се промени.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase