Васко Василев: Лекотата е въпрос на професионализъм

Т ой е един голям плюс. Огромен. Заряд. Резервоар, пълен с енергия. Пулс. Сърце, изплетено от обич. Усмивка, чиято прозрачност и детска чистота могат да изумят всеки (не)подготвен за среща е него. Но не и онзи, който е бил на поне един негов концерт.

Васко Василев говори с любов – за местата, през които минава, за хората, до които се докосва с ноти и с душа, за стълбичката, която продължава неуморно да изкачва – за да бъде нов, различен, интересен, магнетичен. И всичко това – със 100-процентова подплата от труд и талант.

„Васко@40“ е автобиографията, която талантливият музикант дописа, а неговата вярна публика поглъща като топъл хляб. И късайки парчета от нея – книгата, но и от него – Васко, сякаш забравя, че вечно е само изкуството, а ние – хората, трябва да се пазим един друг, за да се радваме на съвместното си живеене.

Докосването до Васко Василев (Васко, когото всички обичат!) може да бъде и знак, и урок, и вяра, и надежда, и любов за това, че не всичко сред хората е изгубено, а най-прекият път към щастието е в баланса и способността да бъдеш себе си.

Вижте снимки от срещата на Васко с негови почитатели.

Пред Vesti.bg Васко Василев отговаря на въпросите на Даниел Димитров:

- Г-н Василев, поздравления за концерта в „Арена Армеец“. Как се чувствате след толкова много енергия, която раздавате на сцената? Бихте ли споделил какво беше чувството в края на този концерт? Какво си казахте след това?

Васко Василев: 12 000 човека и такава огромна зала, а всъщност

чувството беше абсолютно противоположно –

чувство за интимен концерт. Виждах приятели в публиката, а въобще не си представях, че ще се чувствам интимно в тази зала. Беше много хубаво.

Но слава Богу, че веднага след това заминах за Токио за друг концерт – така успях да не се почувствам празен...

- Бихте ли направил отново концерт в тази зала - „Арена Армеец“?

Васко Василев: Разбира се, ако има публика, която да дойде. Това е много хубава зала. Аз и екипът ми мислим да дойдем през есента в България за

друго турне, с друг концерт

Иначе залата няма значение. Важна е публиката.

- В началото на спектакъла обявихте, че Лили Иванова Ви е насърчила за концерт в най-голямата българска зала. Какво Ви каза тя след концерта?

Васко Василев: Лили беше на концерта и веднага след това ми пусна sms. Имаше прекалено много хора и беше трудно да се видим. Но сега отивам да я видя на репетиция за нейния концерт.

- Заедно на сцената ще Ви видим ли отново?

Васко Василев: Сигурно. Всичко е Божа работа.

- Какъв бе подхода Ви при създаването на програмата в „Арена Армеец“? Чухме музика от поне 5 жанра.

Васко Василев: Много мислих по това, защото исках да има нещо ново, което не сме правили никъде. Това бяха трите кратки опери, които представихме („Турандот“, „Мадам Бътерфлай“, „Кармен“ - бел. а.). Щеше ми се да има неща, които българската публика познава и харесва – като гостите от „Чамбао“ и Кралския балет.

Не бях идвал за концерт тук 2-3 години и

исках да покажа какво съм правил извън България, затова представих това, с което съм най-горд

- Това означава, че самото място – залата, не е била от значение за репертоара...

Васко Василев: Абсолютно не. Като музикант ти трябва да грабнеш публиката в каквото и да е помещение. Фламенкото, което имаше и на моя концерт, „работи“ еднакво добре и в клуб, и в голяма зала, и на стадион.

- Специално за шоуто пристигна най-добрият балетмайстор на Кралския оперен балет на Великобритания - Стивън Макрей (Stevenmcrae.co.uk)? Как се запознахте с него?

Васко Василев: Много често работя със Стивън. Познаваме се от операта, аз съм свирил много от произведенията, на които той играе. Той е и хореограф, и топ танцьор, много интересен човек. Австралиец е.

Започнахме да правим наши проекти и в момента развиваме проекта, който представихме в „Арена Армеец“ заедно с прима балерината Яна Саленко. Имаме планирани турнета в Австралия, Япония, САЩ.

- Как се усеща химията в музиката и между музикантите?

Васко Василев: Със всички, които бяха на концерта в „Арена Армеец“,

химията е отдавна доказана

Така че, в този смисъл, нямаше експеримент.

- Съпругата на Стивън – Елизабет Харод, е не по-малко име в света на балета, също солист на Кралския балет? Да очакваме ли скоро и нейно гостуване в България?

Васко Василев: Трябва да питате Стивън. (Смее се.)

- Записахте нов албум с „Чамбао“. Трима от тях видяхме на 29 февруари. Колко важно е приятелството и добрите чувства между музикантите, когато работят заедно? Как постъпвате, когато се налага да работите с хора, които не харесвате?

Васко Василев: Като професионалист не може да не харесваш никого. Понякога може да не харесваш диригент или певец, или да не си съгласен с тях. Но

да не харесваш не е професионално

Като професионалист аз, по някакъв начин, трябва да повярвам във всичко, което правя. Дори да не е моето любимо нещо!

А когато работиш с хора като „Чамбао“, с които сме приятели, тогава е съвсем друго. Ние сме няколко човека, които създават нещо много по-лично и по-интимно. И този процес е много по-различен от това да си с огромен оркестър, където няма нужда да си приятел с всички.

- Казвате, че Ви изморяват уморените глупави хора. Често ли ги срещате?

Васко Василев: Ами не чак толкова често (Смее се.) Срещам ги отвреме навреме по аерогарите. (Смее се с глас.)

- Докъде може да стигне експериментът в музиката? Последното, което прочетох за Вас, е проект за караоке опера в Пекин...

Васко Василев:

Експериментът може да стигне до всичко! Няма граници

Когато си музикант, музиката носи на всички хора толкова хубави, позитивни неща. Затова моята задача е музиката да стигне до възможно най-много хора и да ги докосне.

- Докъде стигат мечтите Ви в посока експериментиране?

Васко Василев: В Китай, например, класическата музика въобще не е популярна. Китайците не са възпитани с нея. Това е мисия, която носиш и се опитваш да привлечеш хората към изкуството, което ти правиш, като уважаваш и тяхното изкуство.

- Преиздавате с допълнения автобиографията си „Васко@40“, излязла преди пет години. А ако трябваше да напишете книга само за последните пет години, какъв щеше да е професионалният акцент в нея – ако става дума за събитие, за човек, за постъпка, за среща...?

Васко Василев: Не се е случило нещо толкова различно, а по-скоро – консолидиране на изкуството, което правим, на проектите, на музиката. Затова и

книгата стана малко по-философска

Може би е от възрастта (Усмихва се широко). Няма чак толкова луди случки, както когато си по-млад.

- Казвате по-философска...

Васко Василев: Да – като виждане към музиката, като даване на равносметка какво постигаш с тази музика, докъде си стигнал, какво още може да стигнеш...

- Казвате „Аз съм това, което свиря“. Поставяйки знак на равенство между музиканта и неговата музика, кой е жанрът, който Ви изразява най-добре? И защо :)

Васко Василев: Като класически музикант съм трениран да правя всякаква музика – Бах, танго, поп, филмова музика, фламенко... Хубавото на инструменталиста е, че има възможност да прави различни неща. Един поп певец, например, прави само поп песни. Ако гласът ти е поставен да пее фолклор, пееш само фолклор... А аз

имам възможност да скачам в различни стилове и това много ми харесва

В момента експериментирам боса нова, което е по-различно от фламенко.

- Артист сте на 100 процента и това е безспорно. Не Ви ли изкушава сега сцената на театъра или киното? Все пак имате актьорски стаж от детството :) Или всичко опира до времето, което не стига за всичко?

Васко Василев: Изкушава ме. Ако е добър проект – защо не. Така че, ако някой ме покани – с удоволствие! (Смее се.)

- Не мога да не Ви задам и въпрос, чийто отговор у нас се търси от много години? Какво не й стига на българската култура, за да бъде конвертируема? Имаме супер добри артисти, творци, а продуктът се оказва не толкова успешен?

Васко Василев: Аз не виждам така нещата - че не са успели да направят пробив. Защото, първо, в класическата музика има достатъчно изпълнители, които пеят и в „Ковънт Гардън“, и в „Метрополитън“... И те не са един, двама или трима. А наши концерт майстори има в различни оркестри по света.

Не можем да направим експорт в поп музиката или в киното, но това е нормално за малка страна, която при това не е англоезична. Всички знаем, че пазарът се държи от Америка и страните, в които се говори този език.

Според мен

това, което правим като малка страна, е изключително успешно

ако се гледат фактите. Винаги в една малка страна всеки си мисли, че навън е по-хубаво. Не е така!

- Когато човек Ви слуша да говорите за работата си, остава с усещането не само за това, че обичате професията си, но и че всичко се постига с лекота. Едва ли е така, разбира се. Какво или кой Ви дава тези крила?

Васко Василев: Лекотата пак е въпрос на професионализъм. Не може да излезеш на сцената и да дадеш на публиката чувството, че се трудиш. Публиката е дошла да се забавлява! Не може да забавляваш някого, ако изглеждаш все едно копаеш с мотиката на някоя нива (Смее се). Разбира се,че зад всичко има труд, с който трябва да постигнеш тази лекота. Албена и Максим също танцуват върху леда с лекота, но зад това стоят тренировки.

- Около концерта в „Армеец“ един човек от Вашата фамилия събра не по-малко симпатии от Вас самия. Става въпрос за Вашия дядо. Как е той?

Васко Василев: Последно говорих с него преди два дни от Япония. След като разбра къде съм, каза „Ми защо си толкова далече?“ (Смее се). Той беше много щастлив на концерта и понеже малко не чува, е добре да идва в зали като „Армеец“, където има силен звук. Надявам се да го видя скоро. Малко не го държат колената, така че сега уреждам доктор да го прегледа.