Мариус Куркински сбъдва детските си мечти на голяма сцена

Ч овек най-често търси това, което винаги е имал до себе си. А невиждайки светлината – наоколо и вътре в него, попада в мрак, измислен пак от него като оправдание на нежеланието му да се развива и да върви напред.

И ако театърът може да бъде спасение или решение, едно от тях дава Морис Метерлинк с приказната феерия ,,Синята птица” (1908).

Вижте снимки от вълнуващия спектакъл.

Мариус Куркински, поставил творбата в Народния театър, признава, че е потърсил синята птица след период на „много вътрешни скитания“ и „изтощения от много видове живот“.

Нуждаех се от някакъв вид пречистване

и поисках да се обърна към спомени от детството, които винаги действат по този начин, споделя той. По думите му детските спомени са голяма опора, защото човек си припомня, че се е родил вярващ в Бога.

 

Пиесата е пътешествие на две деца (Тил Тил и Митил) – пътешествие на невинността, в царството на живота и смъртта, на деня и нощта, на миналото и бъдещето. Едно момче търси синята птица, за да помогне на съседското дете, което не може да ходи.

На голямата сцена на Народния театър оживяват

12 сцени, десетки образи, стотици асоциации и хиляди поводи

които дава всяка изречена дума – за да се замислим, да преживеем и да изстрадаме пътя до щастието.

Всъщност, героят е един – Тил Тил, всички други персонажи са това, до което той достига, което успява да открие и се материализира в душата му, обяснява Мариус Куркински.

Според него пиесата изобилства от “спасяваща информация”,

тя е за големи хора, не е за деца, макар че и децата биха я разбрали

“При всички случаи тази пиеса е религиозна, категоричен е режисьорът. Тя е за вярата. Неслучайно е разположена преди Рождество Христово, а на другия ден се случва чудото”.

Куркински не се наема да определи какво представлява синята птица: „Авторът е много по-високо от нас и е направил така, че за всеки тя може да бъде нещо различно. Неслучайно и светлината се търси на много и различни места – в спомените, при мъртвите, в царството на бъдещето“...

„Трябва да търсим синята птица вътре в себе си изначално, продължава Мариус Куркински.

Голяма грешка е да нараняваме другите

За да почне това взиране в себе си, първо трябва да сме сигурни, че сме се погрижили за останалите. Това е моето послание към младите, защото родителите им са подложени на голямо изпитание и често не могат да им осигурят това, което искат, и изпадат в кризи. Децата трябва да бъдат по-спокойни, по-умни и да прощават“.

Метерлинк - създател на символистичната драма и театър

Белгийският драматург, поет и философ Морис Полидор Мари Бернар Метерлинк (1862-1949) остава в световната литература като създател на символистичната драма и театър. Автор е на философски есета, научни изследвания, публицистика.

Носител е на Нобелова награда за литература (1911) - „за многостранната му литературна дейност, особено за драматическите му произведения, характеризиращи се с богатство на въображението и поетическа фантазия”.

Прави първите си стъпки в творчеството със сборника стихове ,,Парници" (1889). Истинска слава и признание обаче му донасят т. нар. малки символистични драми като ,,Принцеса Мален" (1889), ,,Натрапницата" (1890), ,,Слепите" (1890), ,,Пелеас и Мелизанда" (1892), ,,Вътре" (1894), ,,Смъртта на Тантажил" (1894).

В началото на новия век той преживява духовна и творческа промяна, която се отразява върху творчеството му. На преден план се проявява хуманистичния патос, в резултат на който се раждат романтичната трагедия ,,Монна Ванна" (1902), сатирично-изобличителната творба ,,Чудото на свети Антоний" (1903) и неговата най-светла и философски проникновена пиеса – ,,Синята птица" (1908).

На сцената бих искал да покажа хора, поставени в съвсем обикновени и реално възможни житейски обстоятелства, но така, че с едно едва доловимо изместване на обичайната гледна точка към живота на човека и действителността ясно да се проявят техните връзки и взаимоотношения с Неизвестното, казва Метерлинк.

Екипът на „Синята птица“ в Народния театър:

Превод: Невена Стефанова;

Режисьор: Мариус Куркински;

Сценография и костюми: Никола Тороманов;

Музика: Емилиян Гацов – Елби;

Асистент сценография и костюми: Андреа Попова;

Участват: Димитър Николов, Ванеса Лу, Рени Врангова, Илиана Коджабашева, Веселин Анчев, Василена Винченцо, Валентин Ганев, Виктория Колева, Деян Ангелов, Пламен Пеев, Милена Атанасова, Албена Колева, Дарин Ангелов, Дамян Тенев, Виктор Танев, Цветомира Даскалова, София Бобчева, Благовест Благоев, Биляна Петринска, Теодор Елмазов, Албена Ставрева, Вяра Табакова.

Автори: Ина Друмева, Даниел Димитров.

Вижте още от света на театъра:

Константин Илиев: Атмосферата в българските театри е „Мис Мокра фланелка“

Татяна Лолова сгафи на премиера, аплодираха я (видео)