И сторията на един от най-гениалните хора, живели някога, започва на 14 март 1879 г. в градчето Улм в Кралство Вюртемберг. Израства в светско еврейско семесйтво. Баща му Херман Айнщайн е бил инжинер, а майка му Полин Кох е била домакиня. Алберт е имал и сестра - Мая, която била 2 години по-малка от него.
Учи в Мюнхен, като в училище имал затруднения. Имал и проблеми със словото. Там развива страстта си към класическата музика, учи се да свири на цигулка.
В края на 80-те семеен приятел започва да преподава частни уроци на Айнщайн. От него младият Алберт запалва интереса си към светлината, като по-късно това се превръща в първият значим негов труд, наречен „Изследване на състоянието на етера в магнитни полета“. По това време се запознава и с Милева Мирич, бъдещата му съпруга.
В средата на 90-те цялото семейство Айнщайн се преместило в Милано, Италия, след като баща му загубил бизнеса си. Единствено младият Алберт останал в Мюнхен, където останал да живее в общежитие. Понеже бил застрашен от задължителната служба в армията, напуснал училище с медицинска бележка, в която се твърдяло, че имал проблеми с нервите, което не било така наистина. Тогава се присъединява към семейството си в Милано.
От Италия кандидатства в шведския Политехнически университет в Цюрих, като там го приели заради необичайно високите резултати по математика и по физика, въпреки, че се провалил по останалите предмети.
Понеже не е положил матура и не е завършил основното си образование, нямало как да започне да учи там и за това отива в училището Аарау в Швейцария, за да довърши основното си образование. Малко по-късно Айнщайн се отрича от германското си жителство и става гражданин на Швейцария.
След като завършва Политехническия университет, се мъчи да намери работа в сферата на науката. Кандидатства на много места, но не го приемат никъде.
През това време връзката му с Мирич се задълбочила, въпреки, че семейството му не я одобрявало, понеже била сръбкиня.
Въпреки това, той продължава да я среща и да ѝ пише писма, в които ѝ споделя повечето от научните си идеи. През 1902 г. на двойката се ражда дъщеричката Лийзерл, чиято история обаче остава загадка до ден днешен. Някой хора предполагат, че е дадена за осиновяване, а други - че семейството на Мирич я е отгледало, но никой не знае със сигурност какво и къде е отишла.
Същата година Айнщайн най-накрая успял да си намери работа в Петентното бюро на Швейцария. Малко по-късно баща му починал, а това позволило на Алберт и Милева да се оженят на 6 януари 1903 г. По-късно двойката има два сина Ханс и Едуард.
Бракът им обаче не бил много щастлив. Връзката им била по-платонична, отколкото романтична. И двамата имали силни независими характери, пък и Алберт обичал да се изолира, докато работел върху теориите си.
Никой не знае със сигурност колко съпругата му му помагала в работата, някои твърдят, че имала незначително влияние, други - че имала голям пръст в теорията на относителността.
Двамата се развеждат през 1919 г., като Айнщайн се съгласява да ѝ даде пари, ако случайно спечели Нобеловата награда.
В същата година Айнщайн се жени за братовчедката си Ела Ловентал, която с която е започнал да се среща още преди развода. И по време на втория си брак похотливия Алберт продължил да се среща с други жени, а самият брак завършил със смъртта на Ловентал през 1936 г.
И понеже скочихме много напред във времето, се връщаме обратно в 1905 г. Чудотворната година за Айнщайн.
През нея той публикува 4 негови труда в най-елитното издание по Физика за онова време. Те били за фотоелектричния ефект, теорията на относителността, Брауновото движение и връзката между материя и енергия.
Точно от четвъртия му труд е най-известното уравнение на всички времена E=mc2 (Енергията е равна на масата по скоростта на светлината на квадрат), което в общи линии ни казва, че много малко материя може да се превърне в огромно количество енергия, от където се родила идеята за ядрените оръжия.
Известният квантов теоретик Макс Планк подкрепя труда на Айнщайн и по този начин Алберт печели много внимание и става известен.
Теорията на относителността завършил напълно през ноември 1915 г., като мнозина, включително и той самият, смятат именно нея за кулминацията на научната му кариера.
През 1921 г. Айнщайн печели Нобеловата награда по физика. Понеже теорията на относителността все още не била доказана и имало много физици, които твърдели, че тя не била правилна, получил Нобеловата награда за обяснението си за фотоелектричния ефект, а въпреки това в речта си, Айнщайн говорел за относителността.
През 1933 г. Айнщайн заминава за Щатите. Става учител в университета Принстън. Там започва да работи върху универсална теория, която да обедини всички физични закони.
През 1939 г. Айнщайн пише писмо лично до президентът Рузвелт, като го предупреждава, че нацистите може да са разработили ядрено оръжие, съветвайки президента и американците да разработят такова оръжие. По-късно Айнщайн казва, че съжалява за известното уравнение, и че му се е искало да не го е създавал, след като вижда какви са пораженията в Хирошима през 45-та година.
След тази трагична бомбардировка започва да работи по регулирането и контролирането на ядрените оръжия в световен план.
На 17 април 1955 г., докато пишел речта си за седмата годишнина на Израел, получил аневризъм на аортата. Веднага е откаран в медицинският център на Принстън, но отказал да бъде опериран.
Казва "Искам да си отида, когато аз искам" и "Безвкусно е да се удължава живота изкуствено. Свършил съм си работата, време е да си отдида. Ще го направя елегантно".
Умира на следващата сутрин - 18 април, 1955 г., на 76-годишна възраст. Последните му думи обаче си отишли с него, защото медицинската му сестра не знаела немски език.
В болницата се случва и още нещо интересно. По време на аутопсията Томас Харви, хирургът - открадва мозъкът на Айнщайн. Взима го и го скрива без знанието на семейството на Айнщайн. След това физикът е кремиран и погребан на неизвестно място, по негово желание.
Алберт Айнщайн е поредният от гениите, чиито истории разказваме в "Портрет", поредният човек, без чийто труд светът, който днес познаваме, далеч нямаше да бъде толкова напреднал.
В това кратко видео разказахме само малка част от интересната му история. Дълбоко се надяваме да ви е станало достатъчно интересно, за да прочетете допълнително за него.
