П рез последния половин век световната икономика беше заложник само на една страна – Кралство Саудитска Арабия. Огромните петролни запаси и неизползваните ресурси позволиха на кралството да играе извънредно голяма роля на производител на основен енергиен ресурс, който по своя воля запълва или източва световната система.
Петролното ембарго през 1973-74 г. беше първата демонстрация, че Къщата на Сауд иска да милитаризира петролните пазари. През октомври 1973 г. коалиция от арабски страни, водена от саудитска Арабия, прекрати доставките на петрол в знак на отмъщение за американската подкрепа за Израел по време на войната Йом Кипур. Цената на барел петрол бързо нарасна четирикратно; шокът върху зависимите от петрол икономики на западния свят доведе до рязко повишаване на жизнените разходи, масова безработица и растящо социално недоволство.
„Ако аз бях президент“, казва по онова време държавният секретар на САЩ Хенри Кисинджър на своя заместник Брент Скаукрофт, „щях да кажа да арабите да складират петрола си“. Само че президентът Ричард Никсън не е в състояние да диктува нищо на саудитците.
Западът до голяма степен забрави уроците от 1974 г., в някаква степен и защото икономиките се промениха и сега са по-малко уязвими, но основно защото саудитската политика е насочена в друга посока.
Предвижданията, че производството на петрол в света е достигнало своя пик, осигуряващ постоянно високи цени, никога не се изпълниха. Днешните петролни кризи се определят по-малко от плаваща цена на суровия петрол, отколкото от регионалната политика с петрола. Войните на петрола на XXI век са в ход.
През последните години саудитците дадоха ясно да се разбере, че гледат на петролните пазари като на фронтова линия на битката на кралството и мнозинството от мюсюлмани сунити срещу своя доминиран от шиитите противник - Иран. Тяхната предпочитана тактика на „наводняване“, изпомпването на излишъка от петрол на пазара, е равносилна на война с икономически средства - търговският еквивалент на хвърляне на бомба срещу противника.
През 2006 г. Науаф Обайд, саудитски съветник по сигурността, предупреди, че Рияд е подготвил понижаване на целите, за да „задуши” икономиката на Иран. Две години по-късно саудитците направиха точно това, с цел да бъде възпрепятствана способността на Техеран за подкрепя шиитските милиции в Ирак, Ливан и другаде.
Няколко години по-късно, през 2011 г. принц Турки ал-Файсал, бившият шеф на саудитското разузнаване, каза пред представители на НАТО, че Рияд е готов да наводни пазарите, за да предизвика недоволство в Иран. След три години саудитците отново удариха. Но този път прекалиха.
Когато саудитските представители направиха хода си през пролетта на 2014 г., възползвайки се от вече пренаситен пазар, те без съмнение се надяваха, че по-ниските цени ще разрушат бързо американската шистова индустрия, която оспорва господстващото положение на кралството на пазара в САЩ.
Too much oil and not enough ships https://t.co/OG0VUw1FI3 #tankers #crudeoil
— TranslasBV (@TranslasBVWeld) March 21, 2016
Но тяхната основна цел отново беше да направят труден живота в Техеран. „Иран ще бъде подложен на безпрецедентен икономически и финансов натиск, докато се опитва да поддържа икономиката си, вече потисната от международните санкции“, обяви Обайд.
Произвеждащите петрол страни, особено такива като Русия, с относително недиференцирани икономики, формират бюджетите си на цени на петрола, които да не падат под определена граница. Ако цените се плъзнат под този праг, се задава финансов срив.
Саудитците очакваха резкият спад на цените на петрола не само да нанесе ущърб на американската индустрия за добив на нефт и газ от шисти, но също така да се отрази негативно върху икономиките на Иран и Русия, освобождавайки пазари. Това впоследствие щеше да намали способността на двете държави да подкрепят съюзниците си, особено в Ирак и Сирия.
В миналото тази тактиката се оказва брутално ефективна. Това е мрачният сценарий, пред който се изправи иранският шах през 1977 г., когато саудитците наводниха пазара, за да овладеят влиянието на Иран. Саудитската петролна политика не беше единствената причина за иранската революция, но определено беше фактор - управлението на шаха беше дестабилизирано и когато аятолах Рухола Хомейни предприе своята офанзива за подменяне на прозападната монархия с теократична държава, той успя. В този смисъл петролните пазари помогнаха за възхода на политическия ислям.
Цената на петрола също така помогна и за края на Студената война, защото като днешна Русия, комунистическата суперсила СССР беше световен енергиен производител, силно зависим от приходите от петрол и газ. През 1985-86 г. решението на саудитците да залеят пазара – за което някои вярват, че е било окуражено от администрацията на Рейгън – доведе до срив на цените, което запрати съветската икономика в депресия.
Вижте още за петролните пазари:
Сделката на десетилетието създаде най-голямата добивна компания в света
Кудрин: Русия може да свикне с евтиния петрол
Паундът удари дъно, петролът не е бил толкова евтин от 12 години
„Графикът на разпадането на Съветския съюз може да бъде проследен до 13 септември 1985 г.”, пише руският икономист Егор Гайдар. „На тази дата шейх Ахмед Заки Ямани, министър на петрола на Саудитска Арабия, заяви, че монархията е решила да промени радикално своята петролна политика”.
Днес в Русия половината от приходите на държавата идват от петрол и газ. Дори ако петролът възстанови стабилно ценови нива от 40 долара за барел, а през тази година цената на два пъти пада под 30 долара, положението създава „опасен сценарий“ според Михаил Дмитриев, бивш руски заместник-министър на икономиката.
Инфлацията в Русия достигна двуцифрени измерения миналата година, суверенният фонд, който спасява финансово закъсали руски компании, е изчерпан, а закриването на фабрики предизвиква безпокойство сред работниците.
Crude Oil:
— Chris Ciovacco (@CiovaccoCapital) March 19, 2016
Exceeding $50 Would Represent Higher High
More Trends https://t.co/OB17S4bRpL …#CrudeOil $USO pic.twitter.com/C8ZZD5hEo4
Шок от бъдещето вече сполетя по-малките, но регионално важни производители на петрол като Венецуела, чиято икономика беше срината, тъй като суровината формира 95% от приходите от износ. С инфлация, прогнозирана от Международния валутен фонд, да достигне 720% тази година, Венецуела се превърна във финансово зомбирана държава - грубо напомняне за това какво може да се случи в страни, които разчитат толкова силно на нестабилната цена на една стока.
Друг производител на петрол - Нигерия - свършва парите поради колебливата кампания на президента Мухамаду Бухари срещу ислямистките бунтовници от „Боко Харам“ в североизточните райони на страната. Спадът на цените на петрола разтърси и Централна Азия, където Азербайджан и Казахстан проявиха интерес към спешно финансово подпомагане от МВФ и други кредитори.
В Близкия изток намаляването на приходите от петрол ограничиха способността на Ирак да води война срещу „Ислямска държава”.
Производителите на суровината от Персийския залив като Катар и Обединените арабски емирства оцениха общите си загуби през миналата година на 360 млрд. долара. Такива големи дупки в бюджета предизвикват проблеми с поддържането на порядъка у дома в момент на водене на войни в Сирия и Йемен, и поставят във финансови затруднения съюзници като Египет.
Всички доказателства сочат, че самите саудитци никога не се очаквали цената на петрола да падне под 60 долара за барел. Но освен това те никога не се очаквали да загубят възможностите си за влияние като производител в рамките на Организацията на страните износителки на петрол. Усилията на кралството за сделка с Русия, Венецуела и Катар за ограничаване предлагането и повишаване на цените засега търпят неуспех.
ALERT: @zerohedge "SHADOW SHALE" https://t.co/nZkp1cyy1l #crudeoil
— DOUG (@DOUGLUVS) March 21, 2016
МВФ предупреди, че ако правителствените разходи не се урегулират, Саудитска Арабия ще бъде изправена пред държавен фалит към 2020 г. Изведнъж Рияд започна да търси милиарди долари заеми от чуждестранни кредитори, въвеждайки строги икономии, по-високи данъци и съкращаване на субсидиите за хората, които са свикнали с държавната щедрост.
Това поставя въпроси за вътрешната сплотеност в кралството - в момент, когато кралят реши да поеме бремето на регионалната сигурност в Близкия изток, водейки война на два фронта – в Сирия и в Йемен. Дали някога е имало петролна държава толкова задлъжняла във вътрешен план и толкова разпростряла се в международен?
Междувременно със сключването на историческото ядрено споразумение Иран излиза изпод товара на икономическите санкции. Саудитска Арабия беше поразена от собственото си оръжие.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!