Цветен, усмихнат и позитивен - Живко Константинов

Т ой е много цветен, усмихнат, позитивен и различен. Различен в добрия смисъл на думата, разбира се. Защото дарява усмивки, светла гледна точка за живота, представя неразказани истории и показва наново открити светове – през неговия си поглед.

Той е репортерът Живко Константинов, който често ни изненадва, смайва и вдъхновява в края на новинарските емисии на Нова ТВ, защото ни представя другата страна на важните теми на деня – хубавата. И с това ни припомня, че все още има хора, места и ситуации, заради които си заслужава да се радваме на живота.

Живко е роден в най-късия месец в годината в Морската ни столица. До 18-годишен кръстосвал улиците на Варна, а лятото прекарвал ваканциите в Смядово при баба и дядо.

Ако го попитате кой е най-яркият му спомен от детството и къде му е харесвало повече – в големия или в малкия град, ще ви каже, без да се замисли:

„В малкия, разбира се, въпреки че съм от морето, предпочитам планината! Селото те учи да бъдеш човек и да се справяш с повече неща в живота. Правил съм неща, за които днешните деца могат само да мечтаят“.

И тук си припомня: „Къпал съм се в бара - нещо като естествена речна центрофуга, в която се пускат черги, китеници и килими. Голям кеф. Хем се къпеш, хем ги мачкаш и переш. Варил съм ракия, лютеница съм бъркал. Дърва съм събирал, лайка съм брал... Все прекрасни моменти“.

Той има няколко хобита, сред които кулинарията, пътуванията и фотографията. Последните две комбинира умело, запечатвайки спомени в красиви снимки:

Прави и репортажи за далечни пътувания. Като този да отидеш до Края на света, Антарктида:

Ако не познавате лично Живко, можете просто да направите аналогия на личността му с репортажите, които създава. Той е точно толкова щур и с чувство за хумор, колкото е и в минутките, в които го гледаме на малкия екран.

Различните истории, които разказва, ту намират него, ту той ги търси.

„Процесът е взаимосвързан. Всъщност различните неща са изключително трудни за намиране. Не са зад всеки ъгъл. Трябват усилия. Нещо като Инч Хай частен детектив“, казва с намигане той.

Създаването на именно такива репортажи сякаш са му мисия. С тях той иска да обърне внимание на положителното, науката, откритията, историята - всичко, за което се говори малко.

Като например историята за село Чавдар – кътче за чудо и приказ, в което един кмет влага милиони с видим резултат.
„Видеото стана хит в интернет и се нареди сред най-гледаните. Хората видяха, че в тази държава може не само да се краде, но и да се влага“, припомня си той.

Е, не всеки репортаж може би е с водеща поука накрая, но ако не друго – разсмива десетки хиляди, което също му е цел.

„Сещам се за козела, който ни нападна и аз се качих на една върба, край реката. Звъннаха ми толкова много приятели, разплакани от смях - това е целта“.

Но понякога ситуациите, в които попада, могат да бъдат и екстремни. Не за друго, но ако повечето репортери отиват на най-горещите точки и само могат да предполагат какво може да се случи, той умишлено създава ситуации около себе си – скача с парашут, с бънджи, събаря ледени висулки и никак не го е страх. Напротив – така се чувства жив и твърдо вярва, че сентенцията, която го тегли към различните предизвикателства, е „Съдбата обича смелите“.

Попитахме го дали все пак е попадал някога в ситуация, в която през главата, дори и за част от секундата, му е минавала мисъл от сорта на: "Е, не! Сега вече прекалих", а той ни каза:

„Страхувам се от много неща, всеки, който отрече това, ще излъже. Щом си на ръба на пропастта например - потреперваш, настръхват ти космите на ръцете направо - но пък знаеш, че ще оживееш и се хвърляш... Въпрос на вяра“.

А коe ще бъде следващото приключение?
„След Антарктида съм си наумил нещо за подобно място... Запазвам го в тайна, за да се сбъдне и да отида. Аз съм от онези зрители, които зяпат в захлас „Нешънъл Джеографик“ - обичам да пътувам с тях. Искам и аз да запознавам зрителите с историите на неподозирани места и хора“.