Народният театър предава "на живо" от окопите на войната в бивша Югославия

Б омби, смърт, нелицеприятни отношения и човешка глупост в изобилие, разредени с хумор на омразата. Окопи, чиито миниатюрен свят, е просто храна за медиите...

Войната, разразила се през 90-те години на миналия век във вече бившата Югославия, е основна тема в „Ничия земя" – кино дебютът на Данис Танович, който през 2001 г. донесе на босненския сценарист и режисьор

„Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм

Филмовият сценарий е адаптиран за камерната сцена на Народния театър от режисьора Стоян Радев и е с участието на актьорите Филип Аврамов, Валери Йорданов, Йосиф Шамли, Йордан Петков, Зафир Раджаб и Лили Сучева.

Сюжетът, на границата между абсурда с балкански привкус и трагедия в чист вид, разказва за трима войници, срещнали се в окоп между двете фронтови линии, на „ничията земя“. Единият от тях лежи върху скачаща мина. Героите воюват, но те дори не могат точно да определят защо и как е започнало всичко – питат се и не стигат до отговор. Но продължават да убиват! 

В "Ничия земя" войната събира и разделя, музиката лекува, а лудостта и животинската страст са над всичко. От първата до последната минута обаче над всичко е безсмислието на войната.

„Интересното в случая е, че враждуващите страни – босненци и босненски сърби – са много близки във всякакъв смисъл, обяснява Стоян Радев. Оттук и впечатлението, че непримиримите различия помежду им са несъществени, а конфликтът – несъстоятелен“.

"В „Ничия земя" исках да смеся дивите, красиви цветове на природата със сивотата на войната, казва Танович. Търсех контраста. Когато пуснаха първите бомби над Сараево, бях принуден да гледам пролетта и лятото, осеяни с черни дупки. Все едно да наложиш черно-бяла фотография върху картина на Ван Гог – нищо общо".

Три въпроса към режисьора Стоян Радев – за войната, неговия поглед към темата и женското присъствие:

- Темата за войната и за конфликтите стана всекидневие? Какъв е вашия поглед в случая?

Стоян Радев: Точно така. Темата за войната е ежедневие, и то не от сега, а от десетки, стотици, от хиляди години. Всички говорят все за това. Ние обръщаме внимание на

инерцията, с която и се убива, и се говори за убиването

като се мъчим в детайли да разгледаме защо това се случва. Едва ли добавяме нещо ново и нечувано досега. И все пак, като уникално преживяване – нещо, което само театърът дава като възможност, да влезеш някъде и нещо да ти се случи на живо, да те разтърси. Мислим си, че бихме извадили точно това състояние на инерция в публиката, която е чувала много, много знае, много е възприемала...

- И се е пренаситила, едва ли не...

Стоян Радев: Да.

Искаме малко да разтърсим това живеене

благодарение на емоция, която само театърът може да даде.

- За съжаление, сърбите са „експерти“ по темата за войната. А какъв е техният поглед в „Ничия земя“, която има и своята кино версия, отличена с „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм?

Стоян Радев: За разлика от филма,

в много по-голяма степен сме обърнали внимание на героите и на характерите им

Там Данис Танович се занимава с една по-голяма картина – Сините каски, цялата възможност за намеса, може ли да се помогне отвън, не може ли. При нас фокусът е главно върху героите, те наистина стоят на едно място, и много внимателно минават през всички нюанси в тяхното поведение. За да открием какво ги сближава, какво ги разделя и, в крайна сметка какво им пречи да се спасят.

- Женско присъствие не липса ли в окопа на Народния театър?

Стоян Радев: Ние си позволихме и, надявам се, Данис Танович няма да има нищо против, че при нас жена е сапьорът, който се явява от мироопазващите сили – в края на пиесата. Тоест, женско присъствие има.

Във филма главнокомандващите имат красиви секретарки и т.н. Там има един

саркастично-ироничен поглед на тази тема

Ние не разработваме тези филмови линии, жената при нас е сапьор. Това, по някакъв начин, е едно намигане към еманципирания, толерантен европейски свят.

От друга страна, искаше ми се една загуба, една смърт да бъде погледната и през женски очи, точно заради възможността да се съчувства в по-голяна степен.

Автор: Даниел Димитров.

Вижте още от света на театъра:

Константин Илиев: Атмосферата в българските театри е „Мис Мокра фланелка“

Татяна Лолова сгафи на премиера, аплодираха я (видео)

Мариус Куркински: Учудвам се на търпението на публиката (видео)