П о-голямата част от пълнолетните българи (73%) биха одобрили, ако бъде наложена и у нас, както в САЩ, забрана за влизане в страната на граждани от някои мюсюлмански държави.
1,7 милиона българи вече съобразяват бъдещето си с опасенията от тероризъм.
В последните четири години тревогата и нетърпимостта към мигрантите са нараснали осезаемо.
Това показват данни от последното национално представително проучване на „Галъп интернешънъл“.
Скандал - кметът на Елин Пелин гони бежанци
Широка лъка въстана срещу двама афганистанци
Изследването е проведено сред 822 души, от 3 до 10 февруари, чрез преки интервюта „лице в лице“. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3,5%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни изследвания на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 г. насам.
На практика българите одобряват политиката на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, която той приложи спрямо гражданите на няколко мюсюлмански държави.
68% пък споделят мнението, че трябва да се спрат всякакви социални и здравни помощи за ромите.
19% са против такава идея, а останалите се затрудняват да отговорят. Очевидно, обществото не би имало много против и радикална социална и здравна реформа в духа на Тръмп.
Други консервативни идеи обаче не се радват на голяма популярност у нас. Например по отношение на евентуална забрана на абортите – само 12% у нас са „за“. 69% са „против“, а останалите се затрудняват да отговорят. Сред отговорилите „за“ личат по-скоро възрастни хора.
Що се отнася до тревогите от тероризма и миграцията – страховете нарастват. 30% казват, че опасността от терористични атаки влияе на плановете им за бъдещето. 53% отричат да усещат такова влияние, а останалите се затрудняват да отговорят. Това означава, че около 1,7 млн пълнолетни българи смятат, че непосредственото или по-далечното им бъдеще се влияе от терористичната опасност.
Данните говорят за все по-големи страхове от миграцията.
Данните от края на 2016 г. рязко се различават спрямо тези от 2013 и 2015 г. Очевидно последната една година рязко е променила нагласите по темата. В това отношение 2016 г. беше ключова, а 2017 г. обещава дори да бъде по-тревожна.
Изследването на „Галъп“ показва
преди всичко страх от неизвестното и непознатото.
Някои от тестваните твърдения и идеи са крайни – за да се провери до каква степен обществото ни е радикализирано. Очевидно, радикалността расте, макар да не достига до екстремни нагласи.
