Портрети на жени от България, преди да бъдат забравени

Интервю: Рада Елнкова

Маша Цананеева, 74г., с. Карабунар, обл. Пазарджик

"Никой досега не се е интересувал от мене по тоя начин, да идват и лично да се интересуват от мен, от здравословното ми състояние. Много ви благодаря за интереса. Да кажа са себе си ли? За себе си, детството ми винаги е било трудно – с бедност, с проблеми... от как се помня все е трудно, та чак досега. Животът ми е ад. Живея в криза. Сама се справям и това е много трудно, заради всичките ми здравословни проблеми. Това ми попречи и да се омъжа. Живея със сестра ми, по-голяма е от мен и е трудно подвижна. Помагам и на нея. Не мога да я оставя. Каквото върша за себе си, върша го и за нея. Никога не съм й отказвала. Имам чувството, че няма за какво да се усмихвам. Празниците ми минават като всеки ден. Върша и мъжка, и женска работа. Цепя дърва, кранчета оправям. Средствата не ми достигат. Всеки месец съм на версия в един магазин. Те ми помагат, не ме оставят да умра от глад. Много съм им благодарна. Държавата ни помага с въглища и дърва, но само това е. За лекарства не ми достигат. От банката съм теглила 150лв. за частична протеза [на зъбите], която се оказа несполучлива, сега съм без нея, но всеки месец ми удържат пари за нея. От какво имам нужда ли? Елате в къщата ни да видите от какво имам нужда. Прозорците ми се рушат. Чукала съм ги с ламарини, отвътре с кашони, а от вън – с ламарини и найлони. На сестра ми тавана падна. Когато вали всичкият дъжд е вътре, всички кофи са в стаята. Живеем във влага. Сестра ми получава храна от социалните, аз не успях да се класирам. Съседи понякога ни носят.  Аз тия проблеми рядко ги споделям, но се чувствам самотна."