-
Те сякаш са илюстрации към онова маркесовото усещане за началото на сътворението, когато „светът беше толкова скорошен, че много неща нямаха име”. Такива остатъци от „скорошен свят” без имена, съхранени в паметта на изкуството и детството, имаше в „Торен бръмбар”, в „Изкуственост. Нещо за клонирането”, в „Обиталище”…, има ги и сега в „Почти възможно”.
Георги Димитров / Vesti.bg
