-
Видяхме мъртви тюлени по брега, някакви тъмни скулптури, зловещи, но и умиротворени. Вълните ще ги приберат... Живите бяха до нас и със нас, издавайки невероятни, радостни звуци, които те карат да се усмихваш. Един от тях дойде до мен и легна на гърба ми...как се забравя това? Жените и децата от племето Химба, с техните дрехи и украшения и с оранжевите им, намазани с глина коси - излъчващи първичност, но и достойнство... и очите им - някак златисти, особено на бебетата, живи и хипнотични!
