Лесновският манастир е едно от книжовните средища на българщината през Средновековието. Основан е или от отшелника Гавриил Лесновски през 11 век, или през по-ранен период. В манастира са се намирали мощите на светеца, преди да бъдат пренесени в църквата „Свети Апостоли“ в Търново. Манастирската църква има ценна зография, която датира от XIV век. Най-ценни са двойните портрети на владетелите цар Душан и съпругата му Елена и на властелите Иван Оливер и неговата съпруга Оливерина. Иконостасът на манастирската църква е изключително красив и е изработен в годините между 1811 и 1814 г. Той е първо дело на тайфата на Петър Филипович Гарката от Дебърската художествена школа, който работи активно в този район през първата половина на XIX век.