Интернатът е голяма сграда, в която често са затворени малки момчета и момичета, за да бъдат наказани за „противообществени“ прояви като това да откраднат списание, да избягат от вкъщи, или защото просят и се скитат по улиците. Трудно е да се обясни на Златко защо дете на неговата възраст е наказано за нещо, за които възрастните няма да бъдат наказани? Престоят му в интернат трябва да го превъзпита и го да обучава. Реалността обаче е съвсем друга – той е затворен, изолиран от семейството си, прекарва всеки ден в полупразна сграда, бори се за храна, шампоан и лично пространство с другите деца, често става жертва на насилие. Учи едновременно с няколко други деца от различни класове и възрасти, с учители, които преподават едновременно математика и физическо възпитание. Изкарва джобни пари, просейки и вършейки дребни услуги на жителите на селото. Не знае колко време ще остане, дали ще го пуснат през ваканцията, дали има бъдеще. И основното, което усеща е, че е нищожество и заслужава това отношение. Получава етикет за цял живот - „бил е в ТВУ“.