-
Да, в абстрактното е окована завладяващата игра на светналите в мрака на нощта улични лампи; хипнотизиращият бяг на слънчевите лъчи по устремения към собственото ни спокойствие планински поток; опечалените капки роса, протяжно свличащи се по полските треви; светналите от завист или пък самота прозорци, с които са покрити огромните многоетажни бетонни туловища на сивите жилищни блокове, в които въобразено дишаме, любим, умираме.“ /Пламен В. Петров, 2022/.