Помислих, че съм сбъркал галерията и се върнах да видя отново афиша, но Иван ме посрещна усмихнат и ме въведе вътре. И до днес си спомням за сърдечния му смях от телефонната слушалка, в отговор на въпроса ми: „ Моля, художникът Иван Андонов ли е ?“ /Любен Зидаров, 2013/
