-
Във време, в което деликатните чувства не са на мода, Йордан Кацамунски успя да запази и съхрани вродената си душевна чистота, превърна болката в красиво човешко усилие, нощта – в пространство на духа, картината – в тишина, която има всичко – и вик, и сподавен стон, недоизказани истини, безкрайни бездни и много, много човечност. /Акад. Светлин Русев, март 2013/