В неговите картини времето тече в някакъв неопределен, забавен каданс, при който не „случването”, а „пребиваването” са от значение за пълноценното разшифроване на образа. Дълбоко спотаените преживявания, неафиширани чрез разказ или фабула, са в основата на структурата на емоционалното възприятие.
