-
„Бяха военни години. Гладувахме, но по цял ден бяхме в Академията - тя ни беше и училище и дом. А вечер трябваше да търсим да работим за прехрана. Любовта към живописта ни окриляваше. Не ни тежеше нищо. Младост!“ пише Симеон Халачев през 1979 г. в разказа „Как станах художник“.
Георги Димитров / Vesti.bg