-
Калин Николов обобщава: „Самата Елза Гоева е феномен (неуместна дума за нея и нейната скромност), защото и при очевидното дълголетие не престава да създава картини. При това творби, които можем единствено да оприличим като поетични сентенции. Картините й казват неща чрез цвят и форма – необичайни по емоционален интензитет в мъдрото си спокойствие – които не могат да бъдат изразени по друг начин неща, защото за нарисуваното в тях няма думи. Не съществуват думи, независимо, че творбите й са нещо като пресечната точка между реалността и поетичната символика.“