Норвежката горска котка е по-едра от повечето домашни котки. Подобно на риса има дълги уши със снопчета косъмчета на върха. Козината ѝ е гъста и не пропуска влага. Сменя я през лятото с по-къса, като през есента образува зимното окосмяване, което я пази от студа. Среща се в горите на Скандинавския полуостров, но е популярна и като домашен любимец. Има доказателства, че още викингите са я опитомили. За първи път породата е описана през 1599 г. от свещеника натуралист Клаузен Фринс. През 1977 г. в Париж тя е била призната официално и е бил утвърден стандартът, което позволило на норвежката горска котка да участва във фелиноложки изложби. След Втората световна война норвежката горска котка свободно се кръстосвала с късокосместите фермерски котки, поради което съществувала опасност породата да изчезне като вид.