„Примерът, който той често повтаря, е с играещото дете, което със своята пръчка оставя кривулица в пясъка, без още да осъзнава, че тя е началото на изкуството. Това кратко, непретенциозно и лишено от философски претенции верую съдържа целия Димитър Николаев.
