Защо препотвърждаваме един и същ неработещ социокултурен модел?
Големите масиви от данни и бъдещият изкуствен интелект несъмнено са важни иновации. Те имат огромен потенциал да катализират икономическата вечно принадена стойност и социалния прогрес - от персонализираното здравеопазване до устойчивите (вероятно някой ден зелени) градове.
***
Напълно неприемливо ми се струва обаче тези технологии да се използват за обезсилване на гражданите и изобщо идеята за “civitas”, т.е. гражданското самосъзнание и съответно активност. Големите побутвания и гражданските оценки на свой ред могат да злоупотребяват с централно събрани лични данни за поведенчески контрол по начини, които са тоталитарни по своята същност. Това е не само несъвместимо с правата на човека и демократичните принципи, но и неподходящо за управление на съвременни, предполагаемо иновативни общества като „европейското“.
***
За да се решат истинските проблеми на света, са необходими много по-добри подходи в областта на информацията и управлението на риска. Изследователската област на отговорните иновации и инициативата "Данни за човечеството" (don’t ask:) дават насоки за това как големите данни и изкуственият интелект трябва да се използват в полза на обществото.
***
Какво можем да направим сега? На първо място, дори в тези времена на напреднала цифрова революция, основните права на гражданите трябва да бъдат защитени, тъй като те са основна предпоставка за съвременно функционално, демократично общество. Това изисква създаването на нов вид обществен договор, основан на доверие и сътрудничество, който разглежда гражданите и „клиентите“ (т.е. пасивните) не като пречки или ресурси, които трябва да бъдат използвани, а като партньори.
***
За тази цел държавата, включително нашата (която куцука години назад от Западна Европа) ще трябва да осигури подходяща регулаторна рамка, която да гарантира, че технологиите се проектират и използват по начин, който е съвместим с демокрацията. Това би трябвало да гарантира информационното самоопределение не само на теория, но и на практика, тъй като то е предпоставка да водим живота си по самостоятелен и отговорен начин.
***
Сложните системи за запазването на репутация, отчитащи множество критерии, биха могли да помогнат за повишаване на качеството на информацията, на която се основават нашите решения. Ако филтрите за данни и алгоритмите за препоръчване и търсене могат да се избират и конфигурират от потребителя, бихме могли да разглеждаме проблемите от различни гледни точки и бихме били по-малко податливи на манипулиране чрез изкривена информация. Накратко, чрез изкуствения интелект вероятно ще можем, извинете за неизбежния цинизъм, да:
поставим пропагандата на почти религиозно ниво, т.е. окончакелно неконтролируемо
да подобрим и да повдигнем общия вкус (спомнете си проблемите на Уинстън Смит с оглушителната класическа музика)
но и да създадем нов, не-чалга човек.
***
Разбира се, последното сега справедливо изглежда като съновидениe, но това е нашият социокултурен шанс. За едно недалечно бъдеще, в което българското мислене не е вечно в страдателен залог.
***
И предмет на самовиктимизация.
***
Т.е. да престанем да мислим себе си като обект на властта, а като субект. Хм, тук като че успях да обясня накратко вечния ни същностен проблем.
***
Между другото, трябва да имаме и право да получим копие от личните данни, събрани за нас. Следва да се регламентира със закон, че тази информация трябва да се изпраща автоматично в стандартизиран формат до хранилище за лични данни, чрез което лицата да могат да управляват използването на своите данни (потенциално подпомагано от определени цифрови асистенти, базирани на изкуствен интелект). За да се гарантира по-голяма неприкосновеност на личния живот и да се предотврати дискриминацията, неразрешеното използване на данни би трябвало да се наказва със закон. Тогава физическите лица ще могат да решават кой може да използва тяхната информация, за какви цели и за какъв период от време. Освен това следва да се предприемат подходящи мерки, за да се гарантира, че данните се съхраняват и обменят по (доколкото е възможно) сигурен начин.
***
Тази система изгражда около нас "филтриращ балон", един вид цифрово-соцмрежов затвор за нашето мислене. Но как да отключим креативността и нестандартното мислене при такива условия? В крайна сметка една централизирана система за технократски поведенчески и социален контрол, която използва свръхинтелигентна информационна система, би довела до нова форма на диктатура. Ето защо контролираното от горе надолу общество, което влиза под знамето на "либералния патернализъм", по принцип не е нищо друго освен тоталитарен режим с „розово“ покритие.
***
Не се превъзбуждайте – само бия камбаната за, да речем, 2038-ма година.
***
Разбира се, аз не съм особен оптимист, да не кажа никакъв. И мога да го обоснова лесно: олигархичната сглобка, която решава нашите икономически и житейски съдбини, няма как да „пусне“ някой като Хазарта с неговия блестящ идеализъм.
***
Т.е., лошата новина: държавата ни винаги ще се управлява не по волята на политиците (които и без това гледат как да захлебят поне в стотиците хиляди), а според волята на групово олигархично статукво от възрастни милионери.
***
Честито на печелившите.
***
Свободомислещите у нас? Те са като на сала на „Медуза“ (Le Radeau De La Méduse) на Жерико, останали малцина, изтощени до безумие, сведени до културен канибализъм; веят там белия парцал, но „Аргус“ си остава в далечината, сякаш мираж.
***
Толкова за социокултурния оптимизъм.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
