Т ук ще пропусна културологичната носталгия как се е случвало всичко в моя порив да привнеса лично западния постмодернизъм. У нас той, в общи линии, днес се свежда до факта, че Меси все пак вкара втори гол.
***
Носталгия не е думата, пардоне моа – тя е запазена за елементарните червени тикви, над 60-70, които все така копнеят за кравето сирене от два и шейсе. Сърцето ми кърви за тях, но на практика мога единствено да кажа - уповавайте се на Господ, всички червенотиквеничковчета.
***
Ерго, задачка. Как да станем поне Словения, и да сме великолепна поне градска дестинация като Любляна? Няма как, с тия нечовешки аматьори и крадци в Столична община.
***
Полша и прибалтийските държави са невероятен пример за колективна умност по повод на развитието и особено паметта – те тихо, без разправии, вече буквално махат всичко (паметници и дори отделни хора), които са имали нещо общо със „Съветизма“, с СССР.
***
Защо не го можем?
***
Това би било велико, защото това е истинската „денацификация“, т.е. „десъветикация“, доколкото наследява една отвратителна, смазваща „федерална“ съветска държава.
***
Ние, разбира се, сме нереална пизда като държава, особено във външната си политика, която не смее да вземе каквото и да било решение, сакън да не обиди някого. Нашата мисловна нагласа е „да изчакаме“, и „за всеки случай“. И точно това е проблемът, за който бръждя от 15 години – че сякаш не притежаваме истинска мисловност, а сме склонни само на двустранни разправии.
***
Ние сме държавата и най-вече нацията тип „за всеки случай, да не стане нещо“.
***
Да не стане нещо, да не настинем, да изчакаме, то ще се оправи от само себе си, те там ще се разбират и без нас. Това е сериозен срам, за който ние просто не си даваме сметка. Разбираем социокултурно и исторически, но все пак срам.
***
Препоръчвам силно „Поборник“ на Вазов, за да се подсетите, че можем да бъдем и хора. Там сопотският османски началник спасява града от първата башибозушка вълна̀, и това е една от най-великите човешки истории в нашата литература, някак по толстойскому.
***
Но днешният политически срам си остава.
***
Ние вече нямаме нищо наднационално, рационално и иновативно - приличаме на европейския Мунчо. Той няма антропологична сила да променя каквото и да било, но е някак български символ, да благодарим на Вазов. Обесиха го на касапницата – и това сме ние в общия европейски хор. Сега вече няма кой да ни обеси на касапницата, но Западът съвсем точно ни причислява към „съмнителните“.
***
Милият Вазов, и немилите-недраги вие. В нов контекст, в който – по ред независещи от вас причини – си искате руското робство, нали тогава сиренето беше два и шейсе,
***
„Само един човек се мяркаше там, като един призрак.
Той беше Мунчо.
Като позна главата на любимия си Русияна, той вторачи яростни, безумни очи в нея и изригна, в един дъжд от плюнки, една колосална попръжня против Мохамеда и султана.
Обесиха го на касапницата.
Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.“
***
Нещо да добавите към Вазов? Отговорете на себе си, не на мен: възможно ли е да сме цялостно тъпи като нация? Да не можем да се мерим с чехи и словенци, дори по повод на най-елементарното – инфраструктурата? Например, как е възможно София да е най-засраната евростолица? Били ли сте в Любляна или в Прага, пак FFS?!
***
А може би пък – не знам, хах – става въпрос за чудовищна корупция? Питам само.
***
Животът-сценарист след 1990 ни предложи за пръв път истинска европейска война, и ние трябва да проявяваме необходимото уважение към жертвите на отвратителните югославски войни. В които буквално загинаха хора като мен и вас – част от интелектуалния елит на Сърбия, Хърватия, Босна и Черна гора.
***
Разликата днес е, че трябва да заемем цивилизационна позиция, за да минимизираме риска от подобно нещо. Но не, вие все още гледате промоциите в западните хранителни магазини, и някак не ви остава време за размисъл.
***
Бързам да кажа, че „евразийската“ позиция при тази варварска агресия на Русия също е в някакъв смисъл валидна, доколкото е била валидна и позицията на Лени Рифенщал, която създава нелоши про-наци филми. (Нелоши в смисъл, че са доста професионално направени – донякъде по същия начин, по който днес разни хора се опитват да наподобят, без успех, неусетния либерализъм на Антониони, или пък дълбочината на „Носталтия“ на Тарковски.)
***
Обаче, с извинение, става дума наистина за избор. И то вече в условията на бушуваща дигитална революция – т.е. не само дали ще отречем „първото ниво на мислене“, а дали и да си зададем и други, отвъдкултурологични въпроси.
***
Например: ако масата е неспособна на простичък логически ред, ми да ги образоваме. За да започнат да ценят свободата, хората (потиснатото мнозинство) трябва да разберат, че без свобода никой не им гарантира спазването на техните права, а без гарантиране на правата им те никога не могат да бъдат сигурни, че утре ще имат просперитет, сигурност и дори храна.
***
Въпрос на излизане от когнитивния национален пубертет, в който цяла Европа беше изпаднала, жертва на потребителския императив.
***
Но понеже почнахме с „още война – след рекламите“ – вече не ми е смешно. И не за друго, а защото руската война срешу Украйна всъщност е експанзивна в опит за възстановяване на съветския имперски ред.
***
Той се базира на трагически митове – за „мисията“ на Русия като „Трети Рим“ (православен, по католическите дяволи), и за изгубено величие тип „Пьотр Първи“.
***
И путиновата държава е държава, в която отдавна правото на силата е над силата на правото.
***
Ерго, експанзия. Съветският неофит Путин като mock-маршал Суворов, иска пак да воюва с вече въображаемата Барска конференция, или пък да разбие австрийците. С тази разлика, че днес няма Фокшани, а само чиста агресия за погълване на ресурси и територии, подобна на онази на Саддам в Кувейт.
***
Ако бях на мястото на всички бивши съветски републики, чието име завършва на „стан“, щях да почна да се притеснявам много сериозно.
***
Путиновата държава, не забравяйте, е квази-хобсианска, егоистична и себична (не че джудженцето там е чело философия).
***
Тя се основава на желанието за налагане над другия, на гражданското насилие и на инстинктивната идея, че по ницшеански волята и силата винаги вземат връх над разума и доброто. И че насилието е по-ефективно от всяка справедливост и право. Имат най-добрите традиции в това отношение.
***
Ерго, всеки вид либерални ценности и права се възприемат като противоестествени и като противоречащи на традиционния морален и социален ред, основан върху православието. А всъщност върху строго военна доктрина и тоталитарно разбиране за света.
***
И като казахме „ортодокс“: Путин по нещо ми напомня Дидий Юлиян, императорът за 4-5 години, паралелен на Западната империя, който всъщност си купува властта от самите преторианци (КГБ, anyone?). И не свършва добре, меко казано. Да стискаме палци съвременният Дидий да си отиде.
***
А православието днес всъщност е превърнато в новата наша „неосъветска доктрина“, заменила комунистическата.
***
(В нашия случай не е виновно.)
***
Съветските куки изгубиха идеологичното и прегърнаха православието. Sad, but true.
***
Чакайте и новите „леви“ така, както чакахте и Годо. Няма начин тези политически изгнаници клети, смехотворни отломки нищожни, да не дойдат и да ви спасят, раздавайки националното богатство – малко на вас, повече на себе си.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
СПРИ!" />
