З а мнозина постмодернисти предизвикателството идва с опита, публично и съзнателно, да преоткрият себе си не от нищото, както биха искали „старите“ модернисти като Сартр, а от съществуващите културни реалии и начала. Следователно, основното начинание на постмодерния артист или музикант не е създаването или изобретяването, а присвояването и подреждането. Предизвикателството пред него е да подреди тези събрани материали в последователен разказ за себе си или поне да сподели с публиката си богатата ирония на неговия провал. Ако я владее.
***
Само да можехме като Банкси. Или като Камю.
***
У нас, уви, почти никой публичен (в политиката, особено) не владее добре иронията, както, да речем, някой като Джеръми Кларксън. А пък самоиронията е сякаш най-дефицитната стока.
***
Онзи ден Джеръми се пошегува така, преразказвам набързо: ако Путин пусне ядрената ракета и настане ядрена зима, трябва да предпочетем да умрем бързо, отколкото да се опитваме да се учим как се пали огън. И това важи за всички нас, жертви на лесното в Европа, на самото развитие.
***
Кларксън с неподражаемата си ирония напомня, че по-добре веднага да загинем, щот не притежаваме никакви умения. И препраща към възцарилата се липса на каквито и да е базови skills за оцеляване.
***
Той, както и ние, пораснали в градска среда, не знаем дори как да подострим пръчка, за да се опитаме да убием животно за храна. Но дори и да успеем (напомня той), вие знаете ли как се дере или изкормва плячка, или пък как се пали огън без запалка, за да я опечеш?
***
Давам го като пример за брилянтна самоирония. Ако модерността, дигиталната революция, потребителския императив и общото улеснение в първия и дори втория свят са факт, стигаме до „аз не умея нищо“.
***
Закърняване не само на ,уменията, но и на практиките за справяне в живота. Заради културата на потребителското нищо.
***
Още по-лошо, закърняване и на мисълта.
***
Тъкмо затова се противя на културата на лесното (както я наричам антропологически). Вече всички, дори и тези от гетата, имат компютърче в ръка, а общото улеснение на европейското развитие прави така, че дори най-големият изтърсак от най-долната страта на обществената стратификация е в състояние да бъде „свързан“, пък и да изкаже своето отровно, неприлично и често глупаво мнение.
***
Противя се и на една още по-обща култура – културата на щастието.
***
Втората наша и обща „Бел Епок“ – всичките тези 77 години без война в Европа (ако не смятаме югославските) – прави така, че всички, включително ниските „страти“, започнаха да мислят себе си като напълно валидни, подкрепени от новите псевдо-лефтисти.
***
Вече формално уж няма и клошари на мисълта – въпреки че според мен е пълно с тях.
***
Да ви припомня най-важното (пък и на онези, които развяват неравенството като знаме): неравенството е естественото състояние на нещата, всички соц-утопии отдавна се провалиха, включително и най-вече Маркузе. Т.е. имам неприятна новина (колеги, чуваме ли се?).
***
Тук дълго може да се разсъждава за неравенството в отделни категории и среди. В Европа е едно, в азиатските модели – друго, в мюсюлманскште тоталитаризми – трето.
***
BTW, като казах „мюсюлмански“, в момента ставаме свидетели на следната жалка история в Иран, гарнирана с просто неразбиране, освен ако не се окаже фейк. Научаваме се (по пенчославейковия израз), че шиитският вариант на исляма е още по-краен от сунитския, сякаш никога не сме го знаели. Иранският Стоичков (с необходимата ирония към препратката), Али Диеи, протестирал там нещо и сега е със смъртна присъда.
***
Шиити, сър. В XXI век. Вижте – много поучително - как политиката си избира знакова жертва.
***
Али е най-голямата легенда в иранския футбол (играл и в „Байерн Мюнхен“) – включително и че стана първият в света, който е вкарал над 100 гола за националния си отбор. Но не това е важното. Важното е гласът му като протест срещу отношението към жените в Иран, срещу макабрената тамошна система. За по-ясно, представете си Стоичков, но не в свръхплатени реклами, а в истински политически каузи, които биха придвижили някоя изостанала страна напред.
***
Каквато сме и ние.
***
Не казвам, че трябва непременно. И вие не знаете нищо за иранския футбол, което е нормално. Казвам, че трябва винаги да се възхищаваме като Вазов в стил „лудите, лудите, те да са живи“. И че някак не може да претрепеш футболната си легенда, само защото политически е срещу теб, каквито и да са скритите мотиви.
***
Ерго, това е съвсем далеч от нашите европейски ценности, ако ги споделяме. Аз, ако бях на мястото на Иран, държава, която подкрепя оръжейно и всякак агресора Русия, щях много да се срамувам. Но това е си остава безсмислена глупост – самата власт там приема за нормално и дори необходимо да подкрепя други тоталитаристи.
***
А истината е, че не ми се говореше за подобни шиитски shortcomings.
***
Говореше ми се за факта, че 33 години гласувате за хора, които – почти без изключения – в крайна сметка не оправдават очакванията, да си го признаем. То не е само у нас така, но в страни като Латвия или Словения все пак има някакъв резултат, някакъв контрол над крадливите елити. Не говоря за възмездие, каквото никога няма да има, а за проста система, в която изритвате всички, щот всички са част от голямата кражба. В момента се разправят за едни поне 6 милиарда, ерго – отвъд това няма смисъл да се анализира никаква политическа ситуация.
***
Кой ще победи? Не и (работещите) вие, не и средната класа.
***
Ние всички сме сякаш онова собачье сердце на Булгаков.
***
Защо? Защото в условията на дигитална революция ставаме нещо като YouTube watchalong, where you log in to watch someone with 2 million followers swearing at a screen. Гледаме го и политически у нас – политикът анализира себе си, чрез соцмедиите, а никога не ни предлага неопосреденото политическо изявление или пък типа политики, в които вярва.
***
И нямаме нито един, който да разтърси системата, почти като по Висоцки: „Настояших буйних мало, вот и нету вожаков“.
***
Затворени в дигиталния карцер на ума, няма излаз, няма „вожаки“, няма лидери, няма нищо.
***
Само дребнави разправии, соцмрежова имитация на политика, проблем на нашто неслучило се постмодерно.
***
Честито, my fellow Bulgarians.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
