Мъдростта, в бушуваща дигитална революция, вече не стига
За какво все ми е криво, ако не е ясно: не може и НЕ МОЖЕ информираното мнение, съставено след дълги часове на образование и самообразование, да бъде еднакво валидно с мнението на средния таксиджия и средния да не казвам какъв в соцмрежите.
***
Не може и НЕ МОЖЕ личните мнения на планктона да подменят не само фактите, но и образованите наблюдения за каквото и да било.
***
От друга страна разбирам, че горната дихотомия (пак наложена от планктона) - „само сложно“ срещу „само просто“ - не е толкова проста за разбиране per se, следователно и двете страни имат своята вина. И колкото и да се чудим в моя философски кръг начело с неподражаемия Здравко Попов в стил “кво станА, копеле, кво станА”, ние, високообразованите, също сме виновни. Той и Хаджийски, и дори Захарий говорят за това, но не можем да не споделим вината.
***
Мъдростта, в бушуваща дигитална революция, вече не стига – да не говорим, че по философско начало живее свой собствен, автаркиен живот.
***
И веднага важен пример. Как оценяваме едно произведение на изкуството? Ако е единствено въпрос на вкус, то тогава рискуваме да смесим нашата емоционална реакция с обективното харесване или нехаресване, т.е. тогава попадаме в капана на хипотезата “affective fallacy”.
***
Това наистина е капан, дори за образованите: от една страна, трябва да търсим смисъл във всеки арт-обект, но от друга – това е лош подход, защото препятства нашето общуване с въпросния обект, особено в контекста на трагично закъснелия български модернизъм.
***
Да вземем за пример моя любимец Вагнер. Старият Рихард е заклет расист, нечовешки арогантен човек приживе и т.н., но това прави ли го по-лош композитор? Отговорът, разбира се, е „не“. Но всичко това ни води към въпроса „какво е изкуство“. И ако не сме подготвени за него, попадаме в хипотезата на Чудомир за Доньо Дудунков, който се вълнува само от „баклавата на живота“, ако позволите.
***
Та: мъдрец е онзи, който не само споделя своята мъдрост, но и приема всичко с щипка съмнение, без да се приобщава към него.
***
Големият въпрос е дали мъдрецът да напусне за момент своята мъдрост, за да се възпротиви. И дали е готов да бъде подложен на своеобразното „замеряне със зарзават“ на соцмедиите.
***
Мнозина от интелектуалния днешен елит и мой кръг плюят на всяка медийна изява и се свиват в умната си черупка. Никой не би могъл да ги вини за това.
***
Множество мъдреци са го направили, и са платили с главата си – буквално или преносно.
***
Сега, като вид мъдрец, да ви предложа и нещо наистина умно.
***
По-лесно е да се размишлява върху спомени, отколкото върху идеи.
***
Да перифразираме Вазов, що не: онези, които размишляват върху идеи, те да са живи.
***
Както каза някой, за съжаление забравих кой (да ме извини), в България вместо традиции имаме сакрални символи и анахронични разбирания за света, върху които се гради една кисела и обидчива национална идентичност.
***
Аз ще добавя: фундаментът на националното ни съзнание е априори травматичен. И това е един от нашите огромни културни проблеми.
***
В политиката е същото, то няма как да не отразява националното „рацио“: животът-сценарист приключи дясното в сюрреалистични тонове, а сега ще гледаме с пуканки и разправията за лявото.
***
И само хоризонталният, действащ в мрежа частен бизнес и инициатива, гледа тъжно отстрани как държавата, с извинение, и досега се е**ва с него.
***
Тук е мястото да напомня и нещо друго важно: анализите по телевизията имат вроден порок. Те работят само с видимата част на българския политически айсберг. Долната му, огромна част, веднъж вече потопи българския „Титаник“ през пролетта на 2001, ще го потопи и наесен.
***
А руската държавност, т.е. новият руски тоталитаризъм, не спира да ме разсмива – в техните соцмрежи вече не можело да се пише „Исакиевский Собор“, може би най-великолепната православна църква, в Петербург, знаете я. А боты решили, че понеже „исакиевский“ съдържа в себе си „киев“, почнали да го цензурират. Една от малките смешки на войната на Русия, въпреки че там нищо не е смешно. Se non e vero, e ben trovato.
***
ПримАтивизъм, дет вика жена ми Мария.
***
Проблемът на Путин, инхерентно, е следният, по моему: той цял живот е бил обучаван и индоктриниран да бъде at cross purposes със Запада. Това е специфичен умствен софтуер, култивиран от бившето КГБ, и няма интелектуален излаз от него.
***
В този смисъл той „наследява“ не само хесенския род и Сталин, но най-вече културния отказ от съвремието и възможния, леко митологизиран реванш на Съветското имперско. И Путин пак се обляга на множество, което няма топла вода, хеле пък да направи разлика между маймуната и Маймонид.
***
Сега се сещам и за дребния въпрос дали трябвало да бъде прогонена посланичката Митрофанова: ама разбира се, че не. Помнете Епикур – колкото повече тя говори, толкова повече „работи“ против руската „кауза“. Оставете я да се „изпуска“, дори и Стиви Уондър видя за какво става дума.
***
За финал: Русия изнася смърт, докато внася домакински уреди и тоалетни чинии.
***
Салдото, уви, е положително.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
мандат за управление с ГЕРБ-СДС" />
