Тя, глупостта, винаги побеждава разума
Почвам ви „от съблекалнята“: глупостта улеснява процеса на завладяване на обществото от мнения, които подменят фактите, или се използва от зли сили, които произвеждат фалшиви факти. Създава се разказ, който се основава на прости обяснения за сложни проблеми, предлагат се "решения" и козли за отпущение (и не говоря за определена партия, да не си помислите, че знаем коя е).
***
Всеки, който не отговаря на тази стандартна, нова политическа ортодоксалност, се превръща в "друг", във враг, който трябва да бъде унищожен. Докато всъщност играе ролята на досадна муха, както крещят кандидатурите за София.
***
Баба ми Будинка, шопкиня по произход и софиянка още от 30-те, беше специален килър на мухи; имаше и стародавна техника как да предположи траекторията на полета на мухата. Накратко, хващаше ги с ръце, което е невероятно, щот мухата излита с не знам си колко и имаш само една 25-та от секундата.
***
Защо ви занимавам с нея? Тя ,без да е философ като „внук ми“, някак знаеше, че трябва да се пазим от глупостта (и необразоваността). И липсата на експертиза.
***
Защото глупостта винаги побеждава разума.
***
Глупостта в наше време: през 21-ви век тези вътрешни недостатъци на човешкия разум се развиват с пълна сила. През първото десетилетие на новия век когнитивните пристрастия създадоха икономически балони, които доведоха до краха през 2008. През второто и третото десетилетие се наблюдава как злонамерени сили от различни страни на политическата пътека превземат българския свят като цяло.
***
И всичко това в реалност, в която абсолютно всеки, дори аз, си гледа в телефона.
***
Макар че комбинацията от идеологически правоверни и политически измамници е водеща у нас, всичко това е улеснено от усреднената глупост. На усреднената маса.
***
Тя е особена форма на въздействието на историческите обстоятелства върху българина, психологическа съпътстваща характеристика на определени външни условия. При по-внимателно наблюдение става ясно, че всеки силен подем на властта у нас в обществената сфера, независимо дали е от политическо или религиозно естество, заразява голяма част от нашата малка общност с глупост. Всички знаем за кого говорим.
***
Т.е., ако спорите с отделните участници във всеобщата родна глупост, използвайки логика и факти, няма да стигнете доникъде. Мозъците им са заключени, в плен на предварително изградени представи и пристрастия. И не говоря за тролове или нещо – говоря за средния роден имбецил, окрилен от социалните мрежи, който смята, че личното мнение и фактите са едно и също.
***
Имам страхотно предложение: искате ли, както правя аз, да затворим всички коментари, или поне да не ги четем, за да ударим през устата средния български токсичен простак?
***
Способни ли сте на това? Или нагонът да четем как псуват глупаците е по-силен, и някак „вкусен“, че дори и някои от вас дори им отговарят?
***
Пример: Брексит. Дори сега, когато стана ясно, че излизането от ЕС означава отчасти празни рафтове, нарушени вериги за доставки и повече бюрокрация, брексърите в Англия не са се събудили за реалността. Все още се крещят същите лозунги, Европейският съюз все още е голямото лошо страшилище, което е виновно за всичко. Повтарят се същите мисловни модели, повлияни от една или друга пропаганда.
***
Когато през 50-те години на миналия век Леон Фестингер изучавал един култ към НЛО, той се натъкнал на нещо любопитно. Неква гуру (нямам женски род тук) на секта Дороти Мартин, домакиня от Чикаго, предвиждала, че на 21 декември 1954 ще настъпи краят на света. Въпреки това много хора повярвали в нея и се събрали в този съдбовен ден в няква невзрачна къща.
***
В която седят и чакат Деня на Страшния съд. За тяхно огромно учудване, той така и не настъпил. Но това, което все пак учудило изследователите на тази глупост, проникнали в групата, били реакциите на мнозина от членовете ѝ. Изправени пред това очевидно отричане на техните вярвания, много от вярващите не се отказали от тях. Ерго, те продължили да чакат края на света, нещо като българите, коментиращи у Фейса, за които американците, тия нови лоши, ни ръсят с кемтрейлс, както ние ръсим със солницата салатата.
***
А за онзи случай: разбира се, че простотията не сме я измислили ние. Напротив, вярата в Дороти Мартин станала още по-силна. Фестингер и колегите му изследователи наричат това "ефект на обратния удар". Журналистът Дейвид Макрейни има чудесно определение за него: "Когато най-дълбоките ви убеждения се оспорват от противоречиви доказателства, убежденията ви стават по-силни."
***
Ерго, масова българска глупост в чист вид – непобедима.
***
И все пак случаят с причудливия НЛО-култ не е нищо необичайно. Подобни процеси протичат всеки ден при обикновените хора у нас. Те постоянно се сблъскват с пропагандни „факти“, специално у нас, които „доказват“, че нечии убеждения не са верни. Но повечето от тях просто не правят разлика между факти и лично мнение, и това е съвременната социокултурна трагедия. Т.е. ефектът на глупостта се засилва многократно в дигиталната епоха.
***
С други думи, дигиталната епоха прави така (заради хоризонталната си и пълна демократичност), че обикновеният простак да може да се изрази в група – и дори да добие, вълшебно, групова идентичност. Моят „приятел“, философът Карл Попър, почина през 80-те и не доживя тази нова форма на глупост, но вероятно би коментирал нещо като, импровизирам: не мога да повярвам, че марксизмът се завръща, но много по-важно е, че и днес ще бъда емигрант, този път – или пък пак - интелектуален. Не мога да понеса вашата вече пост-дигитална революция, аз съм човек на мисловната еволюция. Вие подлагате на съмнение дори Нютън и Айнщайн, и това не е моето. Твърде много четете Фройд, без да го разбирате, и твърде малко Юнг. И правите така, че епистемологията – науката за самото познание – да не струва нищо. Ерго, излиза, че нямате нужда от мен, камо ли от Парадокса на толерантността. И т.н.
***
О, да ви отворя и за Парадокса на толерантността, щот, уви, мнозината българи не са учили за големите идеи, а само за чорбаджи Марко и Апостолът в премеждие, и не са виновни, че са прости.
***
Това впрочем се води идея на споменатия Карл Попър, макар че аз съм писал за това в „Егоист“ дори преди него: ако дадена група е твърде толерантна, самата й толерантност ще бъде смазана от насрещната нетолерантност, и тя я генерира от само себе си. В смисъл, колкото повече искаме и се борим за толерантност, толкова повече получаваме нетолерантност и дескруктивност.
***
С други думи, ако едно общество е прегърнало толерантността, то трябва да е нетолерантно към самата нетолерантност.
***
И ние, впрочем, го живеем това.
***
Но нямаме мъдростта да го живеем спокойно, дет вика моят вечен приятел Господинов.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
мандат за управление с ГЕРБ-СДС" />
