Фрагменти 112: O, почитаеми Дънинг, о, любезни Кругър!

К акво беше „Дънинг-Кругър“ ли? 

***
Свидетелство за "елегантно" математическо-психологично доказателство, вид научна формула за човешката глупост?
***
Или пък демонстрация, прекрасна научна теория (като добре проектиран висящ мост)?
***
Няма нещо, което истинските художници на Човешката тъпотия (като например Тенеси Уилямс) да не са създали теоретично с необходимата почтеност и проницателност, и което да не притежава формално естетическо качество (красота на глупостта, далеч отвъд Еразъм) и изразително значение (с художествено съдържание). 
***
Не е нужно да изпадаме в сантименталност, когато говорим и за красиво плуване тип Фелпс или за красива опера, или за красиво приятелство, или за красива личност, или за красива религиозна служба, или дори за красотата на светостта. Нито едно Божество не е достойно за нашето поклонение пред Тъпотата, което върши насилие над толкова съществен компонент на нашата природа и което изключва нашата наслада от удивителното ни съзерцание на Него. Къде тогава в жизнения човешки цикъл трябва да поставим Глупостта?
***
На пиедестал, къде другаде. Тя в известен смисъл движи света – представете си дистопичния ужас, ако всички бяхме много умни, щяхме да се избием като в романа на Голдинг.
***
Да ви припомня: познанието като цяло се основава на всеобщ съглашателски детерминизъм за развитието на света, но то трябва да бъди направлявано, защото жестът и чувствата като субективни реакции нямат място там.
***
Познанието е противопоставено на чувствата до степента, в която то ги изключва. 
***
Или познание, или чувства. Tertium non datur? 
***
Разбира се, че има и трето, което rules. И тва е обикновената Тъпота, която днес – с напредването на дгиталната революция - неусетно управлява.
***
Тя по принцип се заражда в семейна среда (в която не се чете нищо), но после минава през училищна (където се насърчава, помните Камю и неговото „образователната система произвежда предимно stupidité“) и след това се разгръща в обществен смисъл.
***
Ще ви дам и трагичен пример: покрай COVID избуя антиваксърството, чиито малки горчиви плодчета сега ще събираме, когато става въпрос за уж отдавна забравени болести. Значи, за мен е ясно: човек трябва да е доста, така, неостър, за да отрича ролята на ваксините в медицинската история на 20-ти век и борбата на науката с определени масови заболявания. 
***
Между другото, наште политици днес, без да искат, препотвърждават нещо, което Киркегор нарича „античната приложна етика“. Датският гений в един от трактатите си припомня и самия Спиноза, който казва, че католическата църква прави така, че да държи във вид упоение и нерядко агресия масите. 
***
Обаче тъпотията не спира до отрицанието: тя има „военно и политическо крило“. Глупостта  - примерно чеховата „глупость“ от „Палата No. 6“ – прави така, че ако не внимаваме, ще влезем в трагичното отпускане на Андрей Ефимич. Който не се противеше, когато го обявиха за луд.
***
Нашата ситуация в момента е “Андрей Ефимич”. O, почитаеми Дънинг, о, любезни Кругър.

***
Помните ли всъщност Ефимич? Не? Ами Чехов ни казва, че всичко може. Както си доктор на душата, така може и да те обявят за идиот, и целият ти живот да се обърне.
***
Особено ако дойде нов играч. 
***
И че няма приемственост от нищо за нищо. 
***
През 111 г. сл. Хр., поне според Секст Емпирик, обществената работа на умния е да съветва, пък каквото стане. Отделно от това Секст постига невъзможното – връзката между учител и ученик, и то в условията на империя по времето на Траян.
***
Траян на свой ред е воин, все му е тая дали медицината и културата се развиват. Според Секст Емпирик само една от двете възможности е вярна: или преподаваните материи са ясни, или сведущ обучава несведущ. 
***
Да напомня и нещо друго: книгата ми „Диалози“ все още е на пазара: не си  я купувайте, освен за луксозен подарък. Само че там се казвам някои важни неща, не непременно и изцяло от мен. Напрммер, че тази книга един вид се е писала и сама през последните няколко години - чрез беседите с всички тези блестящи съвременни умове, с които моите диалози не спират, просто защото с повечето от тях ме свързва и интелектуално приятелство. „Кастът“ впрочем е изумителен – от Явор Гърдев, Георги Господинов, Теодора Димова, Милко Лазаров, до депутата Христо Петров, Камен Донев, Стоян Радев, Андрей Райчев, проф. Коста Костов, да не изброявам всички. Разбира се, ентусиазмът на куратора и културен предприемач Даниел Ненчев също помогна, както и общия висок вкус, който споделяме, включително с издателите от „Книгомания“.

***

„Диалози“ е моят „нагон“ на културен антрополог, чрез който искам и дълбая в българската и световна съдба, стъпвайки на раменете на гиганти като Хаджийски, Хофстеде или Макс Вебер – но не само да разсъждавам сам научно (което и без това правя), а да чуя и още съмишленици и въобще хора, с които можем да оставим вид свидетелство за епохата. 

***

В книгата има и известна доза хумор, затова и препратката в самото заглавие към сократиците. Аз не съм протагонистът – главните герои на „Диалози“ са събеседниците. Представете си какво изтънчено удоволствие е да пиеш кафе и да беседваш с хора като Теодора Димова, Иван Кръстев, Теди Москов – и да опитвате да сглобите парчетата от „потрошения“ днешен диалог, по думите на Жоро Букъра (както го „кръсти“ един политически идиот). 

***

А той впрочем е прав – тази книга излиза точно в момента, когато не само социокултурният, но и политическият диалог е разпаднат. А защо не роман ли? Имам страховита стратификационна фобия от световните гиганти там. При положение, че има Хемингуей, Набоков и примерно Иво Андрич, няма нужда да спамя допълнително, както правят повечето съвременни български автори.

***

Струва ми се, че четящите все още са си армия, противно на поплаците как не се четяло. Но то великият въпрос винаги е бил не дали, а какво четеш. Аз, например, отдавна чета само non-fiction и антропологични изследвания, след като си прочетох двата вагона художествена литература преди това.

***

А иронията, разбира се, особено в киркегоров смисъл, е съвсем отделно нещо. Просто смятам, че не бива да робуваме на първото ниво – което, уви, е нещо като жалък императив изобщо в българските медии. Няма само просто и само сложно – аз подсказвам, че отвъд мисловната тропосфера, т.е. най-долния слой, има купища културни и интелектуални светове. А разбирането, че трябва да обслужваме единствено Първото ниво, не ме вълнува, дори го смятам за безкрайно вредно. 

***

Много просто защо – ако неглижираме или се подчиняваме на лошия вкус, ние неусетно превръщаме всичко в лош вкус. 

NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.