Коя версия на Русия ще надделее?
Добре. Част от вас, в реакциите (благодаря за страхопочитанието), ми подсказаха следното: смятам, че е невъзможно да си представим дори най-примитивната форма на живот, освен в термините на (а) "нещо" (колкото и гъвкава и динамична да е неговата "индивидуалност"), (б) стремящо се да се поддържа и да "напредва", да "расте" или да се "развива" по начин, съответстващ на собствената му същност, (в) чрез подходящо приспособяване към и използване на всичко, с което в действителност се сблъсква в общата си среда.
***
Помните ли Митя Кулдаров от разказа на Чехов “Радость”? Дет щеше да пукне от радост, че за него са писали във вестника, и един вид сега цяла Русия щяла да го знае? А пък той, пиян, бил прегазен от шейна, но важното е, че писали за него? Великата ирония на Доктора? Струва ми се, че това може да е парабола за сегашните ни български политици.
***
Ето тази велика руска ирония като че се е загубила в днешна путиновска, неловко фашистка Русия. Ако Антон Павлович ни беше съвременник: или емигрант, или в тюрмата при Навалний.
***
Но пак: не познавам научно описание на "поведението" на примитивните организми, което да не споменава тези "субективни" и "обективни" компоненти; това, което винаги и задължително се описва, е двустранен процес - дейността на нещо по отношение на нещо друго.
***
Ако бръсначът на Окам ампутира един или двата полюса, остатъчната активност се превръща, според мен, в неидентифицируем, неописуем и следователно безсмислен социо-политически призрак; това, което остава, не е "живот", а псевдодума с призрачно значение.
***
Тук аз не се занимавам с живота в неговата цялост (да пази Господ), а само с живота на човешко ниво. Интересно е обаче да се отбележи, че нашето условно описание на "живота" като такъв е приложимо, mutatis mutandis, към всички пространствено-времеви крайни процеси.
***
Неорганичната природа се разкрива постепенно пред съвременната наука като динамичен процес или като безкрайно сложна мрежа от процеси, всеки от които, доколкото е в някаква степен разпознаваем и описаем, е дейност на "нещо", което, метафорично казано, се стреми да се поддържа и реализира в своята динамична среда.
***
Как иначе можем да си представим атомната и молекулярната активност, или сложното поведение на небесните тела, или поведението на грубите наши, перцептуални тела? В този по-широк контекст "животът" може да бъде описан като биологичен израз на универсален краен динамизъм.
***
Както и да е, човешкият живот със сигурност може да бъде описан като "живот", тъй като той се проявява на нивото или под формата на човешки живот. Какво тогава включва човешкият живот по същество?
***
Ето възможно бързо обяснение: той е вечно уникалният, но универсален стремеж на човешките индивиди като личности да се реализират чрез подходящо приспособяване към много сложната им среда. Това просто изложение е изпълнено с двусмислени термини, които изискват изясняване. Под "индивид" имам предвид краен локус, обобщена личност или център с относителна устойчивост, т.е. субективно ядро на идентичност, толкова трайно, колкото и продължаващият процес, който то поддържа.
***
"Индивидът" обаче по някакъв начин се запазва в самия процес на подчиняване и иницииране на промяна. Един и същ индивид е този, който се подлага на промяна, пасивно, и този, който като активен агент предизвиква промяна в себе си и в своята среда. А под "околна среда" разбирам съвкупността от динамични процеси, които в някакъв краен смисъл са независими от „Аз“-а, но му въздействат със собствен принудителен и понякога дори регулаторен характер.
***
Под "самореализация" разбирам динамичния стремеж на всеки отделен агент съзнателно или несъзнателно да актуализира своите потенциали в проявен характер и поведение.
***
Под "подходяща адаптация" разбирам онзи цялостен "отговор" на индивида, както пасивен, така и активен, рецептивен и творчески, на цялостната му среда, който загатва не само динамичната му връзка с нея, но и в допълнение с онзи специфичен тип връзка, която всъщност ще му позволи да реализира уникалните си потенциали.
***
Накратко, това, което визирам, е онзи цялостен сложен динамичен процес, който наричаме „човешки живот“ или поне „човешко живеене“ - процес, в който всички хора участват, докато са живи, и в който колкото по-успешно живеят, толкова повече не се замислят за него.
***
Това обобщение на човешкия живот ни дава възможност да направим разграничение между живота като такъв, без допълнителни уточнения, и това, което условно ще нарека "добър" живот.
***
Нека, за сартъров подход, да наречем обикновения живот "съществуване". Съществуването е онзи елементарен психо-физически процес, който (при игнориране на идеята за религиозно безсмъртие) се прекратява със смъртта. В такъв случай обикновеното съществуване може да се противопостави на прогресивно "добрия" живот по следния начин. (а) Човекът е в състояние да съществува при невероятно ниско ниво на удовлетвореност и в състояние на голяма културна и духовна бедност. Милиони наши съграждани живеят на нивото на голото препитание - гладни, несигурни, уплашени, безнадеждни, апатични, изтръпнали. И все пак малцина се самоубиват; упорито се придържат към живота дори в най-лошия му момент. (б) Съществуването става чувствено удовлетворяващо и физически здраво пропорционално на това доколко хората разбират и успешно се адаптират към физическата си среда и доколко се научават да приспособяват тази среда към собствените си физически нужди. Това са минималните груби условия на една задоволителна "чувствена" култура.
***
(в) Съществуването става културно задоволително и културно здравословно пропорционално на това, че хората се отнасят реалистично един към друг като културни същества, т.е. като усвоители, носители и създатели на култура.
***
Под "култура" тук се разбира съвкупността от всичко, което хората са създали, открили и оформили през поколенията в сложна амалгама от отношение и поведение, артефакти и вярвания, характер и институции.
***
(г) Съществуването става духовно осмислено и възнаграждаващо пропорционално на това, доколко високите духовни възможности на човека се актуализират в морално взаимодействие с неговите ближни и в динамична връзка с каквато и да е метахуманна духовност, която всъщност може да се окаже динамично достъпна за него във вечните му духовни или религиозни търсения.
***
И ето тук е ключът, в думата „метахуманна“. Веднага бързам да подчертая, че тази моя дума няма нищо общо с „подчовешкото“ на Розенберг и Хитлер. Метахуманната духовност означава, най-общо, екзосферен морал и въобще разбиране какво ни прави „човеци“. Най-простичко казано, като видите човек или животно в безпомощно състояние, вие реагирате.
***
А защо „мета“, т.е. “отвъд”? Много просто – защото отвъд първоначалната човешка реакция спрямо дадена несправедливост има и нещо друго, което не подлежи на философска обработка.
***
Говоря за хората, не един и двама, които са решили да отделят от ограниченото си „земно време“, за да помагат на по-слабите, на отритнатите, на десоциализираните, дори на домашните животни.
***
Извън платоновите размишления тук, те заслужават най-малкото аплодисменти, ако не същинска подкрепа.
***
А относно Платон: той е неразбираем, дори колегата Хабермас намекна за това.
***
Платон е дистимичен (обездушаващ?), крайно неприятен и кисел чичко, който пръв – далеч преди социалните медии – ни съобщи, че необразованият човек е беззащитен.
***
Но понеже споменахме Чехов: „Ведь так ясно, чтобы начать жить в настоящем, надо сначала искупить наше прошлое.“
***
Помислете и над това.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
мандат за управление с ГЕРБ-СДС" />
