А з съм безгрижният шаран Кевин. Живея в живописната река Ропотамо. Тя извира от странджанския рид Босна и се влива в Черно море. Водата, в която аз плувам, е чиста, бистра и толкова прозрачна, че, като погледна нагоре, виждам слънчевите лъчи. Всички животни – зайчета, сърнички, благородни елени, лопатари, диви свине, вълци, лисици, златки, чакали, катерички, както и много птички, идват да пият от нашата вода. Те ни поздравяват и си отиват доволни в гората. В река Ропотамо растат красиви водни лилии с нежни бели цветове, а покрай бреговете й – блатна тръстика и папур, където обичам да се крия.
Аз имам много приятели – мряната Габи, белицата Кики, кавказкото попче Алекс и блатната костенурка Мони. Понякога при нас идва да играе и морския кефал Рико. Той ни разказва за Черно море, за своите приятели, за веселите им игри. Но един ден дойде разтревожен и ни донесе лоша новина. Морето се замърсило. Някакво черно и мазно петно плувало по повърхността му. Някои риби от любопитство се доближили до него и пострадали. Хората били виновни за това петно.
Всички се изплашихме. Ами ако и при нас се случи, ако се замърси и нашата река, как ще си играем? Изведнъж животът в реката се промени. Станахме неспокойни и постоянно се оглеждахме.
Един ден с моите приятели решихме да си поиграем на криеница. Мряната Габи броеше. Аз се скрих зад големия камък, а костенурката Мони се притаи на дъното. Малката белица Кики търсеше къде да се скрие и изведнъж изпищя. Аз излязох от скривалището си и видях, че Кики беше ранена. От едната й перка течеше кръв. Огледахме се и видяхме консервната кутия, която я беше разрязала. Реших да й помогна, но се оплетох в найлонови торбички. Започнах да се задушавам. Завиках: „Помощ! Помощ!”, но никой не ме чуваше. Напрегнах всичките си сили и успях да се освободя. Погледнах нагоре и видях сърничката Бени. Тя често идва до реката, защото обича да пие от бистрата й вода. Сега се наведе, но щом видя боклуците се отказа и се върна обратно в гората, за да предупреди другите животни. Аз едва успях да се промуша между боклуците и да се спася.
Ние заведохме Кики при водния лекар господин Морг. Той много се изплаши, когато видя раната, но все пак успя да я превърже и ни предупреди повече да не играем по тези места. Попитахме го откъде са се появили боклуците. Той ни отговори, че това е дело на хората. Те са изхвърлили непотребните си вещи не на определените за това места, а във водата – в нашия дом.
- Хора, спрете!
Ние, обитателите на реката, ви молим: Не замърсявайте нашия дом!
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
