М оята река... Моята река е Струма. И за съжаление историята й е тъжна. Жертва на човешко безразличие, тя тихичко преминава през града. Незабелязана, безмълвна, забравена от хората. А ако можеше да говори, то със сигурност би крещяла, би молила за помощ и спасение от неблагоразумните постъпки на човека, които отнемат жизнеността й. Тези мои мисли са провокирани от факта, че твърде често ставам свидетел на действия, които предизвикват у мен голяма доза възмущение и истински ме натъжават.
Днес гледам замечтано през прозореца и наблюдавам носещите се във въздуха малки пухчета от тополите, целите обхванати от слънчевите лъчи. И докато се радвам на малките неща от живота, вниманието ми е привлечено от човек, който с бавна походка върви по моста, построен над реката. В ръцете си носи нещо, но разстоянието не ми позволява да установя какво точно е то.
Човекът се спира и пристъпва близо до железния парапет. Това, което в този момент изниква в съзнанието ми е, че той просто ще погледа речната вода, ще си вземе кратка почивка и ще продължи по пътя си. Всъщност понякога и аз правя така – вглеждам се в течащите води и те ми носят спокойствие и същевременно създават усещане за това, че природата е жива и ние, хората, сме част от нея. Именно това ме кара да изпитвам удовлетворение и радост, че съм тук и живея. Но нека се върна към реалността. Явно вижданията ми са коренно различни от тези на мъжа, застанал на моста.
За мое разочарование той хвърли в реката онова, което носеше и пое отново по пътя си, а течението бавно понесе отпадъка със себе си. Акт на човешка безотговорност, който развали чара на иначе приятната слънчева картина, която виждаха очите ми и внесе в съзнанието ми негативни емоции.
Но как? Как е възможно да постъпва така? И това не се случва само днес, виждала съм го множество пъти, единствената разлика е, че „главните герои“ са различни – хора на различна възраст, мъже, жени, деца... Хора без капчица загриженост към природата... Хора, които може би не осъзнават жизненоважната роля на водата за човешкото съществуване и гледат на нея единствено като на даденост.
Нима се заблуждават, че когато бъде понесен от водите, отпадъкът просто ще изчезне? А сами по себе си действията на хората върху природата рано или късно намират отражение върху живота им и е от ключово значение да се осъзнае, че всеки от нас трябва да оказва съдействие за нейното опазване и за постигане на устойчиво развитие.
Иска ми се да настъпи промяна. Защото наистина е нужна е промяна, за да се запазят водните богатства на нашата страна, с които ни е облагодетелствала природата. Иска ми се фактите да са различни... И хората да променят своите виждания, навици и постъпки и да бъдат ангажирани с опазването на водните ресурси.
Иска ми се водите на моята река да са бистри, а не обсипани с битови отпадъци или оцветени в различни багри, резултат от промишлени замърсявания. Иска ми се представителите на животинския свят, обитаващи водите, да живеят, а не да стават жертва на човешката небрежност. Иска ми се хората да ценят водите и да се стремят да ги поддържат чисти, защото те са извор на живот, извор без който в утрешния ден аз и ти няма да можем да живеем…
Иска ми се… А на теб?
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
