К огато прочетох темата на конкурса, първото нещо, което си помислих, е коя е моята река. Дали тази, която минава през моето хубаво, равно и спокойно село – река Янтра, или реката на живота – моята река на моя живот. Веднага разбрах, че и двете реки са много важни за мен.
Река Янтра, река с начало (извор) и край (мястото, където се влива в река Дунав), красива, понякога кротка и тиха, а друг път забързана и шумна. По пътя си тя има равни и чисти участъци. Има и такива, които са трудно преодолими – завои, големи камъни и други препятствия, които е необходимо да премине. Такива са образуваните в резултат на трудовата дейност на хората най-различни по качество, обем и състояние отпадъци, които са попаднали във водата на реката „благодарение” на нас хората.
До кога? Тези трудности не са пречка за водата да тече. Напротив тя винаги си намира път, по който да мине. Реката е мястото, до което от дълги години семейството ми и аз успяваме през пролетта да си направим разходка, след което отсядаме в близост до брега и си устройваме пикник. Наоколо всичко е зелено и слънчево, но тази година всичко е вече някак по-различно отколкото реката, която си спомням от детството.
Различното беше това, че вече пътят до реката е станал по-трудно проходим, обрасъл с високи, а някои и бодливи треви. Докато вървяхме към реката, със семейството ми си говорехме, че с всяка следваща година все по-трудно ще стигаме до реката, за да седнем на брега и да отдъхнем. Така постепенно ще се отдалеча, а може би и ще забравя моята река, с която от детството сме заедно. Ще остане споменът за прекараните спокойни часове насаме с моята река, в която съм се взирала да видя я патица, я жабка, я нещо друго интересно, което да запечатам на снимка.
Преди водата да достигне нашето село, е минала през други населени места. Вероятно там едни хора са помълчали на брега й, а други са се вглеждали в нея и други думи са си казали и реката е отнесла с нея мълчанието на първите, думите и смеха на вторите със себе си.
Реката на моя живот, моята река. Началото на реката на моя живот започва пролетта на 1981 година, понякога дните минават кротко и тихо, а друг път забързано и неспокойно. Реката, която с всеки изминал ден става все по-дълга и по-дълга. Във водите на моята река плуват чувства, емоции, усещания и мисли. В началото на реката (детството) беше единствено слънчево, красиво и безгрижно с много глъч и радост и след това постепенно, неусетно и незнайно как измежду тях се наместиха тъгата, мислите, разочарованията и тревогата отново „благодарение” на хората около мен или в резултат на действието или бездействието ми.
Така както в извора на река Янтра водата е бистра, така с всеки следващ километър тя губи от чистота и блясъка си. С годините всичко е някак по-различно, отколкото в началото, в детството. Различно е това, че пътят, който си проправя реката на живота става по-труден и по този път мога да крача само ако съм силна, целеустремена и последователна и единствено ако имам подкрепата на семейството си.
Постепенно се отдалечавам от началото на моята река и може би сега съм стигнала средата. Предстои ми още път. Път, който ще направя и невъзможното, за да го превърна в равен, чист и светъл. Ще се противопоставя на всеки и всичко, което може да отклони нормалния път на моята жизнена река. Ясно осъзнавам, че трябва да се грижа за реката на живота, да е винаги спокойна и по нея да тече бистра вода, в която, когато се огледам, да виждам ЧОВЕК, защото така са ме възпитали родителите ми.
Аз съм щастлива, защото имам две реки и правя така, че поне веднъж в годината през пролетта да ги събера на едно място, сядайки на брега на Янтра, заедно с любимите ми хора. Точно тази среща ме зарежда с енергия и надежда за дълго време.
Изберете си и Вие река и заедно да направим така, че по реките на България да тече само бистра вода, а в съзнанието ни чисти мисли.
