Н е, не мога да кажа - моята, не! Тя е на всички ни и това определение е може би само така, за мен, за начина по който я приемам, чувствам или както искате го наречете.
Но колко пъти сме заставали до брега на някоя река и сме се замисляли какво е тя за нас? Какво ни дава? Като усещане или като полза от нея. А какво ѝ даваме ние?
Защото ние сме свързани. Без реките закъде сме, а пък от нашето отношение към тях зависи и тяхното състояние и живот.
Реката - тя не може да каже благодаря или да се оплаче. А колко пъти ние ѝ казваме - благодаря!?
Благодаря за всичко, което ни даваш, за мъдростта, която носи водата ти, за силата ѝ, за добрината, с която даряваш твари, земя,небе и хора! И колко пъти сме сравнявали чистотата на водата с нашата душевна чистота? А имаме ли куража да направим това? Аз - не! За другите - не знам.
Но тя, милата, тя все така ни търпи.Търпи ни с всичката отрова, която понякога изливаме в нея. А когато, къпейки се в нея, се опитваме да измием и всичката горчилка, насъбрана през изминалия ден в душата ни? Но тя, тя я поема, пречиства ни и я понася нанякъде, незнайно къде. Колко ли такава горчилка и тежест отмива по пътя си и дали и тежи? Не,тя не се оплаква, мълчи благородно и продължава да ни обича. А ние - нея?
И можем ли да кажем, че обичайки я, се грижим за нея, реката? Не на думи, не по някакви си програми, които сега са много модерни, дори не и с конкурси, които все пак ни напомнят за това и ни възпитават. Хей - човече, да ти,ти който си застанал на брега на реката, много те моля не, не плюй в нея, а вземи се наведи и извади цветната хартийка, която плува към теб до брега! Нищо няма да ти стане, но нашата река, тя ще ти е благодарна, нищо че няма да го чуеш от нея.
А Вие г-н бизнесмен, който се качвате в скъпия джип, вие монтирахте ли филтрите за отпадните води от вашата фирма, които се вливат в реката? Защото тя, същата вода след това се връща при вас по водопроводната мрежа. Е да, разбира се, след като е пречистена от природните филтри, но те колко още ще ни носят на гърба си и защо?
Децата - нашето бъдеще! Господи, а какво бъдеще със замърсени реки и води!? Та как ние у дома възпитаваме децата си за отношението към природата и водите? А един ден те ще ни простят ли за нашето отношение към всичко това? Аз мисля,че не!
Хора, отворете си очите, даже ако искате ги изплакнете с вода от реката, но прогледнете докато не е станало късно!
Всички ние сме длъжни да пазим води и реки чисти - те са нашето бъдеще!
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!