Моята река

Р еките и водоемите на България са повод за национална гордост и самочувствие. Нашата страна е известна и със своите минерални извори, лечебни бани, други разнообразни и лековити водни ресурси и красива, ненадмината и изящна природна благодат.

Реките в България са биотопи на важни водни обитатели като риби, ракообразни и други, именно затова е обосновано и наложително тяхното опазване и предоставяне на по-чиста среда за живот и развитие на тези водни животински популации. Реките са и важни природни екосистеми, които способстват за по-богат, красив, пъстър и разнолик биосвят. Без вода животът на Земята е немислим. Тя представлява течния живот в природата.

Водните бързеи имат изключително важна роля и за селското стопанство, като източници на вода за напояване на аграрните екосистеми. Тези скъпоценни ресурси се превръщат и във важен фактор за малките населени места както и за водно- електрическите централи на страната. Честите и продължителни засушавания през летния сезон са тревожен сигнал за настъпващи изменения. Други срещани времеви проявления са и наводненията вследствие на преливане на реки, които в някои случаи се превръщат и в опустошителни природни бедствия.

Не всичко обаче е перфектно и розово, точно във водната сфера. За съжаление, много от властите и съответните компетентни органи, понякога неглижират темата за водните ресурси на страната и тяхното замърсяване. Именно то е сериозен и наболял проблем, който все още търси своето разумно, категорично, рационално и професионално решение. Замърсените реки са доказателство за лош контрол върху отпадъците от всякакъв тип, било то от промишлеността или пък от домакинствата . Съществуват, разбира се, и други немалобройни причини за нечистото състояние на много от реките. Различните нарушения на целостта на речните корита, прекомерните злоупотреби от всякакъв род и антропогенният фактор също допринасят за промяната, която рано или късно рефлектира върху екологичното равновесие на водната екосистема.

Необходими са спешни и ефективни мерки за преодоляване, стопиране и ограничаване на произвола над българските реки. Често те се превръщат в своеобразни контейнери за смет, което не е лицеприятна гледка, особено в европейска и цивилизована държава. Изграждането и обособяването на повече работещи пречиствателни станции, строг контрол върху вливането на вредни и опасни отпадъчни води, както и повишено внимание от страна на съответните властимащи органи и гражданите, би довело незабавно до подобряване на състоянието на много от реките. Не бива във визитната картичка на България пред света да присъства грозната гледка, която се открива в повечето от реките и водоемите ни. Опазването им зависи изцяло от нас. Този, така важен природен ресурс е с неоценима стойност. Цената, която плащаме в момента за тъжното състояние, в което се намира конкретният изчерпаем ресурс, е прекалено скъпа и природонеобоснована.

Природата е незаменима ценност и дар от Бог, водата като част от нея е животворна сила, която не бива да бъде погубвана и замърсявана безмилостно от недобре обмислени човешки постъпки. Нека бъдем по-осведомени, предприемчиви и решителни относно случващото се около нас, да защитаваме и съхраняваме природните ценности, с които се гордеем и да ги опазваме и щадим, за да живеем в една по-чиста, здравословна и природосъобразна среда, предразполагаща към положително развитие на водното богатство на България!