О , моя река Дунав… Когато те гледам, виждам в теб господ, разбирам благодарение на теб колко много дава на нас. Винаги ми става много мъчно, когато те виждам замърсена, а това показва лошо бъдеще за човечеството. Ти показваш колко и какви хора сме. Гледайки те и виждайки те чиста, виждам какво светло бъдеще ни очаква. Ти всъщност си най-безценното и същевременно най-скъпо нещо, което съществува на нашата планета. На света има ли по-ценно нещо от реката, от нейната чистота и незамърсеност на водата.
Река любима, смисъл на живот не само за нас хората, но и за всички организми, които съществуват на тази планета – още не е дошло времето, когато ще си по-скъпа и от самото злато. Без злато можем да живеем, но без вода никога! Ти показваш нивото на разум, което понякога разбирам, че още не е на високо ниво. За съжаление по света се случва, често да те нараняват по твой начин, а съпоставяйки, че река – ти си елемент на природата, която е като живо същество, като бумеранг. Знам колко си могъща и какво можеш, когато те наранят.
След време всички хора си отиват и идват нови на тяхно място, много видове ще са еволюирали, останали същите или загинали – но както господ един и ти ще си останала същата може с по-малко съдържание или по-голямо, но дано да не изсъхваш никога! Най-важното нещо на нашето съществуване е какво е твоето съдържание, за да може да му се насити всички живо! О, моя река, твоето име всички хора го знаем и то е река Дунав, твоята слава и могъщество е разпространено не само в България – да бяха хората, които са си отдали живота, за да постигнат нещо в България и за България така известни!
Река Дунав, ти трябва съществуваш за толкова време, доколкото ще помним кой е Васил Левски, Христо Ботев и ще запомним и днешни герои, които прославят България в цял свят и т.н. Ти ще бъдеш и трябва да си вечна, само така ще можем да съществуваме като разумни същества.
Река Дунав. Твоето замърсяване е заплаха, твоето страдание не може да се изрази със сълзи, то става чрез загиване на животински индивиди, даже и видове! Защо ходейки ден след ден и виждайки те аз разбирам колко си скъпа и ценна, а защо мога да видя някой, който си изхвърля отпадъците върху теб. Хубавото е, че намаляват хората, които ти мислят лошото. Хората стават много по-загрижени за околната среда, хората взимат мерки да те пречистват, да ограничават заплахата от катаклизми, затова те видях днес толкова спокойна и чистотата подсказва, че си радостна.
Мисля, че лошите катаклизми стават, защото природата си връща всички щети, които са й нанесени – но това в днешно време по-малко ще става. Малко хора биха си позволили да предизвикат твоя гняв. Пред реката всички сме равни, обаче едни можем да бъдем по-чисти, а други по-мръсни пред нейната прозрачност. Колкото по-чиста е реката, толкова по-чисти душевно ще бъдем. Уважаеми хора, не парите са мотив за нещастие, а състоянието на реката. Духовното извисяване не се изразява само в четенето на книги, а и в опазването на околната среда.
Трудно е да бъдеш река и то чиста в днешно време, разбирам те…. Надявам се някой ден хората да не мислят само за себе си и да не бъдат егоисти и да полагат грижи за твоята чистота така, както се грижат за децата си, за да може някой ден и за вас да пише в учебниците по история, че сте герои. Хора с големи сърца, не само родолюбци, а преди всичко хора, милеещи за бъдещето на бъдещите поколения! Опазвайки реката, ние ставаме герои, дори и да не пише нашето име, то всички ще се казваме с името народ, а не разединено племе!
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!