Защо спадна нивото на морето край Санторини

Д ържавата трябва да обедини в едно службите, които отговарят  за противодействие и реакция при различни природни бедствия у нас. В момента Министерството на околната среда и водите (МОСВ) отговаря за наводненията, Министерството на вътрешните работи (МВР) – за земетресенията, Министерството на регионалното развитие (МРРБ) – за свлачищата, а Министерството на земеделието е отговорно за изграждането на баражи по планините като превенция на катастрофално наводнение. Но няма цялостна държавна програма или агенция, която да обединява всички тези действия в едно. 

Това каза в интервю за БГНЕС проф. д-р Янко Герджиков от Геолого-географския факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С него разговаряме за процесите, които текат под и над земята в района на гръцките острови, и за земетресенията на остров Санторини. 

„В момента покрай Санторини се случват стотици земетресения, но по-интересното е, че се разтяга и земната кора.

Това е причината за „отдръпването“ на морето в посока Турция, и за очевидно по-ниското ниво на водата“, разказва професорът. Самият Егейски басейн е формиран именно от такова разтягане на земната кора.

Към този момент учените могат само да наблюдават процесите, но не и да ги предвидят – дали става въпрос за супервулкан, или просто за разместване на тектонични плочи, никой не може да каже.

„Реално към момента са възможни два сценария

– земетръсния рой (както се нарича поредицата от непрекъснати земетресения, бел. ред.) да е свързан с издигане на магма от дълбочина, която при издигането на височина може да разкъса земната кора и да предизвика земетресения – нещо подобно се наблюдаваше в Исландия наскоро.

А другият възможен сценарий е свързан именно с тази екстензия на Егейския басейн, като при втория сценарий ако става въпрос за тектоника, може да се случи много сериозно земетресение, каквото е имало на острова през 1956 г. с магнитуд от 7.6 – 7.8 по скалата на Рихтер“, допълни проф. Герджиков.

„Последиците за България са дългосрочни, но те не са свързани конкретно с обстановката на Санторини.

Страната ни се намира в най-северната периферия на тази тектонска ситуация на разтягане, и самият релеф на България – котловините и планините, са резултат именно на тези процеси. Не може да става въпрос, обаче, за сравнение между силата на земетръсите и магнитуда им с нашите, тук нещата са много по-спокойни“, казва експертът.

Все още науката няма възможност да предсказва катастрофални земетресения и изригвания, например като тези в Индонезия. На 26 август 1883 г. вулканът Кракатау изригва, като тътенът от изригването е толкова силен, че е чут чак до Пърт в Австралия, на над 3000 км южно, и до остров Мавриций в Индийския океан, на 5000 км западно от Кракатау.

Изригването унищожава две трети от едноименния остров, изтрива от лицето на Земята 165 селища и нанася сериозни щети на още 132, а човешките жертви са официално 36 000, а неофициално 120 000, още десетки хиляди са ранени, много от тях при последвалото цунами. Изригването е най-мощното в писаната човешка история – равнява се на взрива на 200 мегатона тротил, или 13 000 пъти мощност на атомната бомба, хвърлена над Хирошима, и напълно променя географията на района. Вулканът практически променя и климата на цялото земно кълбо, като изстреляният на височина от 80 км. стълб пепел и прах се разсейва с години, а през 1884 г. глобалната температура спада с около 1.2 градуса по Целзий.

В научната литература специално се акцентира на факта, че земетресенията не трябва да бъдат разглеждани като единични явления.

„Например, в Тайван властите са наясно, че едно земетресение не е единичен акт. След него стартира една поредица от опасни явления, като свлачища, и т.н. За държавите като Тайван има интересни видеа как като стане земетресение, хората получават веднага съобщение на телефона си, и замръзват там, където са – в колите си, или на сигурно място, за да се предпазят“, разказва геологът.

И напомня, че държавата има ангажимента, а и е добре да си го припомни, да спазва всички ангажименти, поети в различни видове международни споразумения и стратегии, в които различни държави се ангажират с мерки за превенции. „Стратегии има, но впоследствие те не се изпълняват“, завърши проф. Герджиков. 

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase