Германски професор: Защо еврото е изгодно за България
Източник: iStock Photos/Getty Images

П рез юли България и Хърватия бяха приети в „чакалнята“ на еврозоната. Това означава, че двете страни поемат ангажимента да не допускат по-високо от 15% колебание на националните си валути спрямо еврото, пише DW.

Николай Василев: Няма причина за обедняване след влизането ни в еврозоната

Пълноправни членки на еврозоната двете държави могат да станат най-рано в началото на 2023 година, пише „Франкфуртер Алгемайне Цатунг“ (ФАЦ) и припомня, че за да влязат в „чакалнята“, България и Хърватия трябваше да покрият редица критерии: стабилност на обменния курс, горни граници за държавния дефицит, новите дългове и инфлацията, равнище на лихвения процент плюс различни юридически изисквания. 

„Ройтерс”: България с „екшън план” за приемане на еврото

Ще обеднеем ли, ако въведем еврото

В действителност обаче двете страни не изпълняват изцяло въпросните критерии. Към България например има изискване за по-голяма независимост на емисионната банка и за по-ниска инфлация, припомня ФАЦ.

Вестникът отбелязва, че в момента не е ясно дали двете държави ще се присъединят към общата валута още на 1 януари 2023 година, тъй като в условията на пандемия Еврокомисията и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще наблюдават много внимателно икономическото им развитие. Пандемията сериозно отслаби икономиките на България и Хърватия, пише в тази връзка ФАЦ.

Защо България иска еврото, а Полша и Чехия стоят надалеч

По същата тема вестник „Зюддойче Цайтунг“ публикува анализ от хайделбергския професор Фридрих Хайнеман, ръководител на направление „Публични финанси“ в центъра „Лайбниц“ за европейски икономически изследвания. Проф. Хайнеман между другото пише: „В Брюксел посрещнаха с взаимно потупване по раменете присъединяването на българския лев и хърватската куна към валутния механизъм. (…) Но това самодоволство е смущаващо за всекиго, който се вгледа по-внимателно“. Хайнеман твърди, че междувременно притегателната сила на общата валута доста е отслабнала, а особено в икономически успешни страни от Северна и Източна Европа като Дания, Швеция, Полша и Чехия повечето хора не искат еврото.

„Ако се запитаме каква е разликата между кандидатките за еврозоната и скептично настроените страни, отговорът се набива в очи: бедността“, пише авторът и припомня, че България и Хърватия са на последните две места в ЕС по икономически капацитет на глава от населението. Професорът отбелязва, че пандемията особено тежко е засегнала хърватската икономика, докато през последните години Чехия се е изкачила на 14 място по благосъстояние в ЕС, изпреварвайки страни като Португалия. „С други думи, към еврото все още напират само най-бедните държави-членки. Докато източноевропейските страни във възход, подобно на благоденстващите Швеция и Дания, казват „да“ на общия вътрешен пазар, но „не“ на еврото“, констатира проф. Хайнеман.

За икономиста няма съмнение, че Чехия и Полша изпълняват изискванията за членство в еврозоната, докато „България и Хърватия като периферни национални икономики са в много по-лоши изходни позиции“. Защо въпреки това България и Хърватия са се устремили към еврозоната? На този въпрос Хайнеман отговаря така:

„За пореден път решението за приемане в еврозоната ще бъде взето не според критериите за оптимална валутна състоятелност. От гледна точка на България и Хърватия желанието за бързо присъединяване е рационално. Защото привлекателността на еврозоната все по-малко се предопределя от същинските предимства, които носи една обща валута.“ Всъщност, смята Хайнеман, става дума най-вече за апетитите към преразпределените средства. Защото вече на практика не важи постулатът от Маастрихтските договори, че дълговете и кредитите на страните-членки не се гарантират от общността. А и в условията на пандемия кредитите се раздават много по-лесно.

Еврото не е привлекателно за икономически здравите страни

„В тези нови условия икономически слабите страни пресмятат, че в бъдеще ще спечелят от новите правила за преразпределение и гаранции. И обратното: страните, които са осигурили благоденствие или успешно се движат към него, ще поемат големи рискове. Така членството в еврозоната поставя на кантар предимствата на общата валута и опасностите, свързани с преразпределението. Разбираемо е, че за най-бедните страни в ЕС България и Хърватия членството е изгодно, докато за страни като Чехия и Полша то до голяма степен е изгубило своята привлекателност“, обобщава авторът.

В края на своя анализ проф. Хайнеман пише: „Може и да има добри аргументи за състоялите се промени в Маастрихтските договори. Но Европа не бива да си прави илюзии за последствията. С всяка крачка напред към преразпределение и към общоевропейски гаранции за задълженията общата валута, а във все по-голяма степен и целият европейски интеграционен проект, губят своята притегателна сила за икономически здравите страни-членки“.

Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни
Брутални престъпления и масов глад: Ще се разцепи ли Судан

Брутални престъпления и масов глад: Ще се разцепи ли Судан

Свят Преди 4 часа

Борбата за власт в Судан кипи от вече две години насам и докара страната до огромна хуманитарна катастрофа

Снимката е илюстративна

Доверието между Русия и САЩ трябва да бъде възстановено, заяви съветник на Кремъл

Свят Преди 6 часа

Президентът на САЩ Доналд Тръмп се обърна към Русия в опит да сложи край на тригодишната война в Украйна

Хиляди се стекоха към Ватикана след новината за смъртта на папа Франциск

Хиляди се стекоха към Ватикана след новината за смъртта на папа Франциск

Свят Преди 7 часа

Тази вечер там ще има специална молитва

о

Тежък трафик, тапи и катастрофи в последния от серията почивни дни

България Преди 7 часа

Пътуването по основните магистрали се превърна в изпитание

.

Александра Лашкова: От Ада до Стадионa

Любопитно Преди 7 часа

Талантливата актриса разказва за своя живот от Ада, през филм на Хичкок, та чак до Националния стадион

Тръмп нареди знамената на САЩ да бъдат спуснати наполовина в памет на папа Франциск

Тръмп нареди знамената на САЩ да бъдат спуснати наполовина в памет на папа Франциск

Свят Преди 8 часа

Той определи папа Франциск като “добър човек”

Израел обеща да даде „мощен отговор“ на нападенията на йеменските хути

Израел обеща да даде „мощен отговор“ на нападенията на йеменските хути

Свят Преди 8 часа

„Всяка атака срещу нас няма да остане без отговор"

Почивката на морето ще ни излезе по-солена тази година

Почивката на морето ще ни излезе по-солена тази година

България Преди 9 часа

Покачването на цените няма да е драстично, твърдят хотелиери

Нетаняху: Началникът на службата за сигурност се провали с гръм и трясък на 7 октомври

Нетаняху: Началникът на службата за сигурност се провали с гръм и трясък на 7 октомври

Свят Преди 9 часа

Бенямин Нетаняху се противопостави на началника на службата си за вътрешна сигурност Ронен Бар

,

Реакции от Западното полукълбо след кончината на папа Франциск

Свят Преди 10 часа

Редица лидери от Северна и Южна Америка изразиха своята скръб и изказаха съболезнования във връзка с кончината на папа Франциск

„Посланията му докосваха сърцата”: Католическата църква в България за папа Франциск

„Посланията му докосваха сърцата”: Католическата църква в България за папа Франциск

България Преди 11 часа

До последния си дъх той искаше да бъде близо до хората, коментира Ива Михайлова

.

Ватиканът отменя церемонията за обявяването на първия светец милениал заради смъртта на папата

Свят Преди 11 часа

Италианецът Карло Акутис, починал от левкемия през 2006 г.

Бомбоубежище в Одеса

Взривове отекнаха в Одеса, съобщи кметът на града Геннадий Труханов

Свят Преди 11 часа

Сирените бяха задействани в 15:29 часа

Наталия Киселова: В НС ще бъдат поставени въпросите с исканите имунитети на депутати

Наталия Киселова: В НС ще бъдат поставени въпросите с исканите имунитети на депутати

България Преди 11 часа

Сарафов изпрати писмо до Киселова относно имунитетите на шестима народни представители